1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германски седмичници

Германските седмични вестници отделят внимание на две теми, които не са пряко свързани с актуалната политика, но имат своите политически измерения: автобиографията на бившия канцлер Хелмут Кол и скандалния филм за Исус на Мел Гибсън. И Ди Цайт, и Райнишер Меркур продължават да анализират убедителната победа на християндемократите в провинциалните избори в Хамбург. От двата вестника днес ще чуете обаче кратки публикации за събития извън Германия. Най-напред Ди Цайт за скандала с подслушването в ООН:

Логично е да се предположи, че ако Джордж Буш или Тони Блеър искат да питат нещо Кофи Анан, могат просто да му се обадят по телефона. Защо тогава са всички тези компрометиращи истории с подслушване? Та нали преди Иракската война ГС на ООН изобщо не криеше своите убеждения? Тъкмо това обаче може би е накарало Буш и Блеър да го подслушват. Защото според Анан грешка беше не само интервенцията в Ирак без мандат от ООН, но и цялостната превантивна стратегия на САЩ. Всичко това, гневеше се той, сякаш е според законите на джунглата. От гледна точка на Вашингтон прекалено миролюбивият шеф на ООН нарочно изпрати тъкмо добродушния Ханс Бликс в Ирак, за да оценява реалната заплаха. Тоест, привържениците на войната имаха достатъчно основание да се опасяват, че противниците на войната биха могли да манипулират в свой интерес информациите за оръжията за масово поразяване. А конкретно Буш и Блеър навярно са разсъждавали в ключа: след като ние манипулираме, защо и другите да не манипулират? САЩ, Великобритания и останалите страни-победителки във Втората световна война заедно поддържат една мощна система за подслушване. В рамките на Ешелон цари геостратегическо разделение на труда: всеки участник подслушва там, където има най-добри възможности. Англия разполага със собствена станция за комуникационни сателити и това обяснява факта, че американците са помолили британските специалисти за помощ. Дипломатите в Ню Йорк не са изненадани от аферата. Те отадвна знаят, че не бива да говорят поверителни неща в своите кабинети. Подслушването явно вече е обичайна пректика, но това не го прави по-добро, защото дипломатическите щети са доста по-големи от политическата полза.

След този коментар в Ди Цайт - вестник Райнишер Меркур за положението в Ирак:

С почти смъртоносна сигурност след всяка крачка напред в Ирак следва и терористична контраатака. Който и да стои зад последните атентати, очевиден признак на слабост е фактът, че терорът все по-често се насочва към цивилното население, и все по-рядко - срещу окупационните войски. И обратно: признак на сила е постигнатото конситуционно споразумение между шиитите, арабските сунити и кюрдите, с което се гарантира свободата на мнението, на печата и на събранията, както и свободното практикуване на религията. Една четвърт от местата в Националното събрание е запазена за жени - по-малко, отколкото искаше лобито на жените, но значително повече отколкото във всеки други арабски парламент. Освен това кюрдите и занапред ще могат автономно да решават въпросите, които засягат само тях. Наистина, ислямът остава държавна религия, но не и единствена основа на законодателството - това Западът може да преглътне. Подобни решения, които оставят достатъчно порстор за разумно тълкуване, има в афганистанската конституция и в проекта за палестински основен закон. Защото, нека не забравяме, че Коранът не налага нито забулването на жените, нито полигамията, нито пък абсолютната забрана на алкохола. Не по-малко важно от самата конституция е създаването на независима правосъдна система, която да проверя съчетаемостта между исляма и законите. Казано другояче: в Ирак не бива да възниква някакъв Съвет на пазителите на конституцията като този в Иран. И накрая: западните държави трябва да попречат на налагането на Шериата като принцип в наказателното право. Защото нито една държава, която членува в ООН, не бива да подлага своите граждани на бой с камшици или на пребиване с камъни.