1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германски работодатели се радват на източното разширяване

Противно на уверенията на кабинета на Шрьодер, защитата на германския пазар на труда от евтина работна ръка от Изтока, е повече от пропусклива.

default

Както заяви Шрьодер в правителствената декларация по повод източното разширяване на 1 май, работниците от източноевропейските страни ще имат право на свободен достъп до германския пазар на труда едва през 2011година. Това е вярно, но само на хартия. Защото влязлата в сила либерализация на сектора с услугите, на практика пропуска новите граждани на общността през задния вход. Трикът е следния: Ако източноевропейците се регистрират като предприемачи с фирма, няма ограничения за предлаганата от тях работна сила. Затова множество фирми в Германия идва изчакаха датата 1 май. Плновете им са - да заместят част от германската работна ръка с по-евтино платена - от Изтока. Интересът спрямо източноевропейските подизпълнители е огромен. В отделът за правна консултация на Търговско-индустриалната камара Франкфурт /Одер, близо 30% от всичпи постъпили запитвания през тази година са били свързани с подобни поръчки. Печеливши от тази възможност са и полските фирми - главно еднолични- които сега вече по легален начин могат да предлагат услугите си на Запад.

Не само ниските разходи по работната сила привличат западните фирми. Има и още по- опасен фактор за германските работници: конкуренцията от Литва, Полша или Чехия - често пъти се ползва сред тукашните работодатели с имиджа на по-работлива и по-добре квалифицирана от местните кадри. "Германците гледат да са свободни в неделя. Често пъти обаче фирмата ни получава едва в петък материалите за работа и тогава се налага да се работи в събота и неделя" - казва един германски предприемач и добавя: " един полски работник обикновено няма проблем да работи на уикенда и затова съм готов да му плащам като на германски служител. В случая не става дума толкова за заплащането, колкото за нагласата към труда". Херман Йорисен - ръководител на отдел за въпросите, свързани със сектора на услугите, в германското федерално министерство на икономиката също потвърждава доброто име, с което се ползват източноевропейските работници сред германските мениджъри. "Те са амбициозни, добре квалифицирани и високо мотивирани и биха била много добри сътрудници на повечето германски предприятия"- казва той.

-

След влизането на десетте нови страни в ЕС, някои от тях може би ги очаква съдебна процедура. Неподсигурени кредити, разкрасени баланси и сигурности - "нова" Европа носи към Брюксел планина от стари задължения. Европейската комисия обаче даде ясен сигнал: Европа - това са не само обещанията за безкраен пазар. Това е и строгият режим на комисаря Марио Монти, който бди над принципите на конкуренцията. От години италианският комисар се бори срещу държавните субсидии. Те нарушават принципа за конкурентност и изкуствено поддържат нерентабилни фирми на пазара.

Най-вече чешкият банков сектор се намира на прицела на критиките от Брюксел. Само между 1998 и 2000-та година чешката държава е отпуснала близо 10 милиарда евро помощи за различни закъсали банкови институции. Това представляват 20% от целия чешки брутен вътрушен продукт. В рамките на целия сегашен ЕС делът на държавните помощи през 2001 година е бил едва 0,43% от БВП.

Субсидиите са били отпускани за да се подобри състоянието на закъсали банки, така че да бъдат предложени за продан. Само че дълго време процесът на държавното подпомагане в Чехия не е бил съпроводен от истински контрол. Едва през май 2000-та година чешкото правителство създаде надзорен орган за защита на конкуренцията. Преди тава отговорността по тези въпроси носеше министерството на финансите в Прага, което в същото време отпускаше и държавните субсидии. Помощите се вливаха под формата на еднократни финансови инжекции, като кредити или като банкови гаранции, обещаващи сигурност за неограничено време и в неограничен размер. Именно тези "открити гаранции" сега ще бъдат подробно проучени от Брюкселските органи за защита на конкуренцията. Наскоро Германия и Франция се подчиниха на натиска на комисаря Марио Монти по подобни поводи: те прекратиха съществуващите от десетилетия държавни гаранции за сигурността на вложенията в обществено - правните кредитни институции като спестовните каси.

Европейската комисия прави преглед на държавните помощи по метод, който е фискиран в анекс към присъединителните договори. Първо националната картелна служба проверява отпуснатите държавни субсидии от гледна точка на това, дали отговарят на общото европейско договрно право. Помощите за спасяване на потъващи предприятия не бива да надскачат определено ниво. Освен това правителствата следва в рамките на определен срок да представят план за преструктурирането на подпомогнатите предприятия. Ако Европейската комисия одобри заключението на националната комисия за защита на конкуренцията, субсидиите се включват в така наречения списък на"одобрените помощи". Веднъж одобрени, те не подлежат на нови проверки. Ако обаче Брюкселската комисия не се солидаризира с решението на националната служба за защита на конкуренцията , отпускането на държавни помощи се замразява временно, след което се открива процедура за проверка. Всички държавни субсидии, отпуснати за новите страни-членки на ЕС преди 10 декември 1994 година, не подлежат на проверка от страна на комисията в Брюксел.

Брюкселската комисия за защита на конкуренцията контролира освен това паричните потоци, с които в средата на 90-те години държавните хазни се опитваха да съживят източноевропейската стоманена индустрия. В допълнителен протокол към договорите по присъединяването към ЕС, Чехия и останалите държави от общността се споразумяха, отпуснатите от Прага през 1997 година помощи по преструктурирането на три големи стоманодобивни предприятия, да бъдат признати за законни. В замяна на тази привилегия, трите въпросни предприятия се задължиха да намалят производствените си мощности до 2006 година с общо 590 000 тона - това са десет процента годишно. Изключено от паричния благодат на държавните субсидии беше останало предприятието "Тринеке Железарни" - частна фирма с 6 300 работници с американско дялово акционерно участие. Тринеке се преструктурира със собствени средства и усилия, сега обаче поиска, пост-фактум да бъде включен в програмата за държавни помощи. Европейската комисия отказа да изпълни тази молба. "Това би било класически пример за нарушаване принципа на конкурентноспособността" - казаха сътрудниците на комисаря Марио Монти.

Друг проблем може да се наблюдава в Словакия. Правителството в Братислава се задължи да замрази производството на плоска стомана на нивото от 2001 година - това са пет и половина милиарда тона. С Полша пък Европейската комисия се споразумя за създаването на модел за зони за свободна търговия. Според този модел до 2011 година държавната подкрепа трябва да бъде намалена или префасонирана в помощ за регионалното развитие. Повече от 700 фирми вече са се установили във въпросните зони за свободна търговия - много от тях са американски.