Германски експерт за предложението за промяна на наказателния кодекс | Новини и анализи от България | DW | 17.11.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Германски експерт за предложението за промяна на наказателния кодекс

Лица, които си позволят да критикуват България, да бъдат наказвани с лишаване от свобода – как в чужбина оценяват предложението за включване на такъв текст в наказателния кодекс? Румяна Таслакова разговаря с д-р Клаус Шрамайер:

default

"Който разгласява в чужбина неверни или грубо изопъчени обстоятелства, които значително уронват достойнството на българския нард или на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години затвор”.

Тази промяна в Наказателния кодекс е мотивирана с това е, че България е била ...

“ ... жертва на злонамерни лица, които съзнателно разпространяват неверни твърдения”. “Нашата държава следва да проявява особена чувствителност към такива прояви и да се брани, за да защити завоювания от нея авторитет в международната общност”.

Жертва на злонамерени лица може да стане България – но на авторите на този текст. Той предизвика недоумение и остра критика сред български експерти, юристи и представители на неправителствени организации. Силно изненадан реагира д-р Клаус Шрамайер, юрист, който като високопоставен дипломат бе дълги години в България. Пред Дойче Веле той заяви:

“Изненадващо е, че се прави такова предложение, защото не е понятно, защо е необходимо в българското законодателство да се вписва такъв текст, тъй като и досега в него се съдържат текстове за клевета и обида. Изненада и загриженост предизвиква високото наказание: 3 до 10 години лишаване от свобода – това е тежка присъда. Това е първата ми констатация. И второ: не вярвам, че една такова предписание е в духа на изискванията на правовота държава. Според конституцията Република България е правова държава. Един такъв обтекаем текст, едно неописано достатъчно ясно деяние,както в това предложение, не може да е в духа на принципите на правовата държава. “Неверни”, това може да се приеме, но какво означава “грубо изопъчени”? Това понятие може да се тълкува най-широко и да предоставя широко поле на действие на този, който го прилага. Какво означава “обстоятелства?” За факти ли се касае или за ценностни оценки – или и за двете? А понятието “значително уронва достойнството на българския народ” и т.н. - това е такава понятийна каша, че би било извънредно трудно такъв закон да се прилага съобразно принципите на правната държава. И третата точка е, че предписанието би се отнасяло и за чужденци, чужденци в чужбина. А това според мен е ярко нарушение на международноправните норми. Никоя държава не може да прилага върховенството си върху граждани на други държави, на чужда територия. Трябва да се има предвид и практическият и политическият ефект – т.е. че никой журналист, никой обективен анализатор не би могъл повече да пише критично за България. Би могъл само да възхвалява, да казва “всичко в България е прекрасно” и че “няма организирана престъпност”, че “няма убийства по улиците” и т.н. Това е абсурдно.”

Д-р Клаус Шрамайер добавя:

“Практически се касае за цензура, която съгласно член 40 на българската конституция е забранена – и то за много по-строга цензура, кfято включва и наказание с лишаване от свобода. Ето защо и поради тази причина това предписание е неприемливо. Знаменателно е, какво ни поднася новото правителство. Първо бе Съветът към вътрешното министерство, който също предизвика съмнения и загриженост и който – слава Багу – не съществува. Безпокойство предизвикват и новите назначения и уволнения. И ако въпросното предписание влезе в сила, тогава се питам как ще реагира Брюксел. Фактът, че в България сега се правят такива експерименти, които напомнят на миналото, не е добра визитка – особено на фона на очакваното членство в Европейския съюз”