1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германски депутати във функцията на лобисти

Защо някои германски депутати получават по две заплати? Успяват ли да са лоялни към хората, които са ги избрали, при положение, че оглавяват лобистки групировки? Тези въпроси занимават германската преса през последните дни. Конкретният повод за това беше намерението на депутата от ХДС Норберт Рьотген да оглави съюза на германската индустрия срещу възнаграждение, по-голямо от депутатската му заплата. Мари

default

�ела Липчева за дискусията, докъде се простират законите и кой, как разбира понятието “депутатска съвест”.

Под силния обществен натиск депутатът от ХДС Норберт Рьотген се отказа от намерението си да оглави съюза на германската индустрия. Това обаче обърна вниманието на медиите към други, не по-малко проблематични случаи. Например колегата на Рьотген, Райнхрад Гьонер, който е от 1983-та година в Бундестага, член на комисията по икономика и техонолигии. Гьонер е и шеф на съюза на германските работодатели, при това от години насам. Предполага се, че годишният му доход е около 300 хиляди евро.

Сега критиките не пожалиха и Гьонер. За първи път в дискусията се намеси и председателят на международната организация за борба срещу корупцията “Трансперанси интернешънъл”, който заяви:

Първо, Гьонер има две пълни работни места, т.е.като депутат и като шеф на съюза на германските работодатели. Второ, от това произтича конфликт на интереси.

Големият въпрос е, какво позволява и какво не позволавя законът. При това Райнхард Гьонер не е единственият и подобни случаи има в други фракции на Бундестага. Само дето при християндемократите и либералите седят представители на индустрията и работодателите, докато при социалдемократите – на синдикатите.

Не случайно един от лидерите на опозиционните зелени – Бютикофер заяви по повод на Райнхард Гьонер :

Тук става дума за преплитане на функции, каквото няма никъде другаде. Затова мисля, че Гьонер не може да твърди, че няма проблем.

Едно е сигурно – двойните функции и двойното заплащане не е противозаконно. Въпросът е обаче, как стоят нещата, когато второто работно място носи много по-голямо възнаграждение от депутатската заплата и още, когато става дума не за собствена фирма или работно място в някоя друга, а за лобистко сдружение, каквито са например браншовите съюзи.

Германското законодателство не само позволява, то поощрява възможността депутатите да запазят старите си работни места, за да са все пак независими спрямо натиска, оказван им от страна на партиите, които представят. Този въпрос е уреден в конституцията като защита спрямо онези, които искат да станат депутати – техните работни места се пазят до края на мандата им. Те обаче трябва да заяват пред председателя на Бундестага, къде се водят все още на работа и какво възнаграждение получават.

В същото време в член 38-ми от конституцията се казва, че депутатите са представители на народа и отговарят само пред съвесттта си. Въпросът, дали един депутат не изневерява на съвеста си се появява винаги когато той, както в случая с Гьонер и Рьотген, представлява лобистки интереси. И макар че Гьонер отдавна заяви, че не участва във вземане на парламентарни решения, които засягат работодателите, съмненията около неговата дейност и лоялност остават. Ако има нещо положително в избухналата дискусия, то това, е че тя все пак би могла да придвижи напред отдавна отлежаващи в Бундестага предложения за промени в законите.

Още миналата година тогавашното мнозинство в Бундестага, съставено от социалдемократите и зелените, прие нов кодекс за поведение на депутатите, който ги принуждава към по-голяма стриктност в подобни гранични случаи като вече споменатите. Според този нов кодекс депутатите са дрлъжни да оповестяват допълните си възнаграждения, попълвайки скала, чиято горна граница отбелязва: “над седем хиляди евро месечно”. Фалшифицирането на данните се наказва с глоби до половината от една депутатска заплата годишно. Депутатите, които адвокатстват, например са длъжни да казват, кого защитават.

Има обаче един проблем: новият кодекс все още не е влязъл в сила. Шестима депутати от фракциите на либералите, ХДС и социалдемокарите протестираха срещу кодекса пред Федералния конституционен съд и той все още не се е произнесъл.