1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германски автор изучява съдбата на изотчногерманците, застреляни по българската граница

По време на Студената война стотици източногерманци се опитваха да избягат на Запад през България. Пристигнали на почивка в страната, те търсеха пролуки в границата към Турция, Гърция или Югославия. Според българското правителство, при опит за преминаването на тези граници били застреляни общо 36 чужденци – колко от тях източногерманци обаче, това не се знае. Един германски автор е решил да събере фактите

default

� отделна книга и в документален филм. За него разказва вестник Ди Велт.

Щефан Апелиус, доцент в университета в Олденбург, педантично допълва биографиите на източногерманските бегълци, загинали в България, като се опитва да изясни причините за смъртта им и да даде лице на всяка отделна жертва. На първия случай той се натъкнал в архива на германското Министерство на външните работи, когато подготвял книга за германо-българската история. В папка на външното министерство на ГДР с имената на хора, починали в България – главно удавили се в морето туристи или хора, получили сърдечен инфаркт – той намерил и доклад за аутопсията на един застрелян през 1967 година. 23-годишният младеж и неговият приятел нощували в забранената гранична зона, където единият от тях бил убит, а другият – тежко ранен.

“За съжаление навремето мнозина потенциални бегълци смятаха, че след като България е по-изостанала от ГДР, това се отнася и до охраната на границите,” казва Апелиус. Вярно, по българските граници нямаше самострелящи устройства и мини, затова пък фнукционираше хитра система на предварително оповестяване, в която населението играеше важна роля като информатор за граничарите. Към това се добавят и слабите географски познания на монзина бегълци, които – вярвайки, че вече са на турска или гръцка земя – се хвърляли в прегръдките на българските граничари. С фатални последствия, както пише авторът, който уточнява, че бегълците не знаели още нещо: българските граничари обичат да стрелят на месо.

България, която от 1954 беше под управлението на Тодор Живков, беше най-верният последовател на съветската външна политика сред всички сателитни комунистически държави, припомня вестник Ди Велт. Всичко, включително и Конституцията, беше организирано по съветски модел. По времето на Живков се водеше и изключително враждебна политика по отношение на малцинствата. Така българските власти принудиха турското малцинство да приеме български имена.

Щефан Апелиус вече може да документира съдбите на 15 загинали по българската граница. Някои от случаите са ужасяващи. Например разстрелът на младеж и девойка, в чиито тела били открити съответно 26 и 35 ккурушума, изтреляни от близко разстояние. В ГДР смъртта им била представен като пътно-транспортно произшествие, което било честа практика за източногерманските тайни служби. Щази толкова се интересувала от темата, че изпращала свои офицери в София и по Черноморието, за да създават мрежи от информатори сред хотелския персонал, екскурзоводите и преводачите. Разследванията на Щефан Апелиус са трудни, потискащи и понякога доста обезкуражаващ, понеже в България почти никой не се интересува от темата. И до днес се смята, че граничарите са действали законно, и до днес никой не се е захванал да разчепка тази история – а това може да хвърли лоша светлина върху страната в навечерието на приемането й в ЕС. Миналата година Апелиус замина са България заедно с екип на телевизионното предаване Репорт, но нито една българска институция не пожела да му даде официална ифнормация. Без помощта на частни лица доцентът и телевизионният екип никога нямало да се доберат до необходимите данни и документи. За да бъде нтапълно обективен, Апелиус е поискал и документи от архивите на източногерманските тайни служби Щази, а освен това разговаря с близки и роднини на загиналите в България. Това не е лесна работа, защото често пъти се отварят стари рани, а реакциите на хората са най-разнообразни. Едни избухват в плач, други се затварят в себе си, трети изобщо не знаят какво се е случило тогава. Апилиус успял да разговаря дори с един бивш източногермански дипломат, който като консул в България по онова време отговарял имено за смъртните случаи. Той обаче казал, че нищо не знае и за нищо не си спомня. Е, в документите на тайните служби пишело друго, но какво пък.

Щефан Апелиус търси по-интензивна връзка с обществеността. Книгата му излиза през есента, заплануван е и документален фирм. Само преди няколко дни един депутат от Бундестага му повери още два случая на убити в България, чийто тела са били погребани там.