1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германският философ Хабермас за бъдещето на Европа

В книгата си "Ах, Европа", Юрген Хабермас вижда Стария континент като коректив на домогванията на САЩ и Китай за световна хегемония. Защото само в едно многопластово разпределяне на властта е възможен световният мир.

default

Юрген Хабермас, 2005-та година

Най-значимият съвременен германски философ Юрген Хабермас е събрал текстовете си от последните седем години и ги е издал под заглавието "Ах, Европа". В подбраните статии ентусиазмът за ролята на Европа в световния ред и все по-нарастващият скептицизъм, че тя ще успее да реализира своя потенциал, са тясно свързани. Червената нишка, която преминава сякаш през всички събрани в книгата текстове, е политическият разум и обществената реалност.

Така е, когато Хабермас си спомня за демократическото наследство на Ричард Рорти или на Жак Дерида, когато анализира ролята на интелектуалеца в контекста на европейския дебат. На почти 80-годишна възраст той продължава да се вълнува от въпроса как демократичните общества, чиято сплотеност зависи от мнозинството на гласовете, могат да се обединят и да решат кое е най-правилното и разумното. Хабермас настоява за политическа дълбочина:

обща европейска конституция и обща европейска външна политика,

защото само преодоляването на упоритостта и твърдоглавието на отделните страни-членки би дало на Европа силен глас в дисонантно звучащия хор на световната политика.

В традициите на своя учител Карл Фридрих фон Вайцзекер Хабермас вярва, че стабилността на световния ред е постижим само ако Европа успее да се превърне в коректив за амбициите на САЩ и Китай за световно господство.

Политическият разум, щом не е вкоренен дълбоко в обществото, се нуждае от обучен глас, който да го формулира в публичното пространство. Тук идва ролята на интелектуалеца, но нещата не стават от това по-лесни. Според германския философ раздробяването на публичното пространство чрез интернет отнема от интелектуалците областите им на действие. Защото разумът на множеството се децентрализира в мрежата.