1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германският президент отложи подписването на Лисабонския договор

Хорст Кьолер обяви, че няма да подпише ратифицирания вече от парламента Лисабонски договор, защото трябва да изчака решението на Конституционния съд по този въпрос.

default


Дори и да искаше германският президент Хорст Кьолер не можеше да реагира по друг начин. Впрочем реакцията му не би трябвало да изненада, защото Кьолер не веднъж е давал да се разбере, че е длъжен да изчака решението на Конституционния съд по подадените към него жалби срещу Лисабонския договор. Ето защо в съобщението от президенството се казва изрично, че отлагането няма нищо общо с проверката, която самият Кьолер е дължен да направи преди да сложи подписа си под договора.


Дискусията продължава и след ратифицирането на договора в парламента


Германското правителство е един от най-големите привърженици на Лисабонския договор, който би трябвало да направи ЕС дееспособен и по-прозрачен в действията му. Договорът беше безпроблемно ратифициран най-напред в Бундестага, а после и в горната камара на парламента - Бундесрата. "Безпроблемно" обаче не означава, че гласовете на противниците на този договор не се чуха още тогава. Веднага след ратификацията протестите придобиха формата на жалба до Конституционния съд. Депутатът от ХСС Петер Гаувайлер, чиято партия е всъщност в управляващата коалиция, е на мнение, че Лисабонският договор е в противовес на суверинитета на Германия.


Deutschland Symbolbild Die Linke Tasche mit Logo

Лявата партия е срещу Лисабонския договор

Лявата партия пък го обяви за недостатъчно социален.Ето защо Грегор Гизи, шефът на фракцията на Лявата партия в Бундестага изрази задоволство от отложения вчера президентски подпис. Гезине Льоч от Лявата партия зяви по този повод преди час по време на дискусия в Берлин:


"Ние сме за Европа, но за една социално справедлива спрямо всички Европа. Ето защо ние настоявавме за реформирането на този договор".

Това предизвика острата реакция на председателката на фракцията на зелените в Бундестага Ренате Кюнаст:


"Вие просто отхвърлихте Европа. Само че ако искаме да имаме повече възможности в икономиката или пък в социалната сфера в Германия, ще ги получим чрез Европа, а не като я отричаме."


Юридически казус, а не политически сигнал

Лидерът на либералите Гидо Вестервеле предупреди Лявата партия да не използва за политческите си цели отложения президентски подпис под Лисалбонския договор, защото става дума за чисто юридически казус:


"Един конституционен орган се съобразява с друг и това няма абсолютно нищо общо с политиката на Лявата партия".


И все пак някои депутати изразиха загриженост точно заради погрешно схаващия политически сигнал. Християндемократът Гунтер Крихбаум, който е председател на комисията по европейски въпроси в Бундестага, заяви, че му се е искало да види все пак друга реакция от страна на президента. А говорителят по европейските въпроси на социалдемократическата фракция в Бундестага Аксел Шефер е категоричен: отложеният президентски подпис под Лисабонския договор налива вода в мелницата на евроскептиците.