Германският “анти-американизъм” | Политика | DW | 03.08.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германският “анти-американизъм”

Преди пет години канцлерът Шльодер каза “не” на войната в Ирак. От тогава насам в Германия беше залята от вълна на антиамериканизъм. Американката Кристин Цайър коментира това развитие.

default

В нито една друга европейска държава имиджът на САЩ не е толкова отрицателен колкото в Германия. Според ново изследване на Пю Рисърч Сентър във Вашингтон, едва 30% от германските граждани имат положително мнение за САЩ. През 2000 –та година този дял е бил 78%. От началото на войната в Ирак, САЩ страдат от сериозни загуби на имидж в цял свят. Но даже и в страни като Франция, където силното антиамериканско поведение беше преобладаващо през първите години на войната в Ирак, междувременно образът на САЩ се е подобрил значително. Само в мюсюламнските страни този образ си остава трайно негативен. Както и в Германия.

На какво се дължат германските резерви? Със сигурност един от основните източници на недоволството си остава продължителната война в Ирак и каубойската реторика на президента Буш. Ниската готовност на Вашингтон да се ангажира по-силно за опазването на околната среда или в помощ на развиващите се страни, за мнозина германци си остава причина да гледат с недоволство отвъд Атлантика. За разлика от предразсъдъците спрямо други нации, антиамериканизмът в Германия обаче е политически и обществено толериран.

Преди пет години федералният канцлер Шрьодер отхвърли войната срещу Ирак. Използвайки понятия като “солова акция” и “авантюра” той се дистанцира от съюзника си по необичайно категоричен начин. Острите критики по адрес на Вашингтон спечелиха на Шрьодер вътрешнополитически дивиденти. Социалдемократите и зелените успяха да мобилизират избирателите с нова политическа кауза. Категоричното “не” на войната в Ирак беше решаващият фактор за повторната изборна победа на социалдемократите и зелените. В годините след това, от анти-военната позиция постепенно се разви значителен антиамериканизъм. В очите на мнозина германци САЩ бяха онази сила, която подклажда войни, а така също най-големият замърсител на околната среда и един експанзионистично настроен глобалист, интересуващ се единствено от своите материални печалби и предимства. Стана политически нормално и приемливо да се сочи осъдително с пръст към Щатите.От едновремешен “партньор в мир” страната извежднъж мутира в почти единствен виновник за множество актуални световни проблеми: за затоплянето на климата, за увеличаващото се насилие в Близкия Изток, или за растящата пропаст между индустриалните нации и развиващите се страни.

От политиците в Германия беше предприето твърде малко за да се коригигира тази изкривена представа. Вместо това, особено представителите на левицата предпочетоха все по-често да извръщат поглед към други партньори – например към Русия с нейните богати петролни залежи. Президентът Путин, отдавна критикуван за автократичното си управление, беше наречен от бившия канцлер Шрьодер “кристално чист демократ”. Медиите също се включиха в кампанията: темата за разрива в отношенията между Германия и САЩ присъстваше постоянно. Почти липсваха информации за културни и политически общности между двете страни, затова пък дебело се подчертаваха позициите на САЩ по въпроси като притежаването на оръжия, смъртното наказание, Гуантанамо, Абу Гариб или отхвърлянето на протоколите от Киото. След седемгодишно управление на социалдемократи и зелени, общественото мнение в Германия беше почти изцяло анти-американско. Независимо от смяната във властта, някои предубеждения си остават дълбоко вкоренени. Това доказва например една анкета от пролетта на тази година, в която 57% от младите германци на възраст между 18 и 29 години заявяват, че САЩ са по-опасни от Иран. Според някои социолози, антиамериканизмът даже се засилва право-пропорционално на социалния статус и образователната степен.

Това обаче не бива да тревожи американците прекалено силно. Антиамериканизмът на германците е по-скоро политическа идеология отколкото същинска омраза или недоверие към американското население. Германският анти-американизъм е израз на един маниер на поведение, който след разпадането на Съветския Съюз свикна да обвинява единствената останала супер-сила за всички смъртни грехове. Това може да се промени само чрез разяснения и лични контакти, а може би и чрез смяна на личността в Белия Дом!