1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германските театрални тенденции

В Германия има два вида театри - държавните и градските от една страна, а от друга - свободните театрални състави. Първите се финансират от данъкоплатците, а вторите в най-добри случай от обществените институции.

default

Държавните и градските театри пазят националното културно наследство - поставят пиеси на Шилер и Гьоте. Свободните театрални групи, в които участват предимно млади изпълнители, правят модерен театър. Това винаги е било така. През последните години двата вида театри, при които в миналото е царяло строго разделение, днес се сближават.

Schauspielhaus Düsseldorf Kalenderblatt

Свободните театрални състави създават ново отношение към реалността

"Капитал - том първи" - тази пиеса е едно от най-успешните представления на "Протокола от Римини" - свободна работна група, в която членуват театрални дейци. Тя си сътрудничи с Дюселдорфския театър. "Капитал" на Карл Маркс почти не се чете в Германия през последните 20 години. Групата "Протоколът от Римини" иска да промени тази тенденция. Тя решава да представи книгата и хората, които имат нещо общо с нея. Любопитното в осъществяването на идеята е, че

на сцената няма актьори

Вместо това "Протоколът от Римини" издирва обикновени хора, които по някакъв начин са свързани с темата на творбата. Например ученият, който планира да преиздаде "Капитал" като текстът на актуализираното издание да е възможно близък до оригинала. Или пък преуспял бизнесмен, който прави сделки с Китай. Днес последният е милионер, в миналото - комунист по убеждение. Като студент е принадлежал към фракцията на Мао и е искал да направи революция. Днес бившият кандидат-революционер ползва контактите си с Китай, за да прави бизнес-сделки. Неописуема кариера. Бизнесменът е начетен марксист и може доста да разкаже за творбата "Капитал" - за самата книга, за капитала - за парите в обръщение и за взаимовръзката между теория и реалност.

На всеки от експертите, а те са общо осем души, групата "Протоколът от Римини" задава редица въпроси. От отговорите групата прави аудио-колаж, който всъщност представлява пиесата "Капитал". Отговорите не се четат от актьори, а са запазени в оригинал. По този начин се създава съвсем ново отношение на театъра към реалността. Хората олицетворяват самите себе си. Няма актьори, които може би ще звучат по недостоверно. Разбира се аудио-колажът е обработен, има и режисьор на пиесата. А тя се поставя на сцената на Дюселдорфския градски театър.

Друг пример за подобно сближване на театрите

Das Kapital von Karl Marx wird wieder häufiger gekauft

Пиесата по книгата на Карл Маркс е една от тай-успешните на трупата "Протокола от Римини"

е пиесата "Марат/Сад" от петер Вайс. И в нея участват актьори-любители. Безработни хора от Хамбург, които пеят в хора. "Родителите ми имаха ферма, в която работеха 20 души. Обявиха фалит като бях на 10 години. Отнеха ни всичко, дори застраховката живот. Успях да завърша основно образование, нямам професионална подготовка. И всичко продължи в този ред..."

Постановката в реномирания Дойчес театер в Хамбург предизвика разгорещени дебати между интенданта и неговата ръководителка, сенаторката по културата. Тя неодобрява идеята, че безработните певци споменават имената на богати хамбургчани. Но интендантът успява да се наложи и да запази независимостта на изкуството. Пиесата запазва главната идея на пиесата на Вайс, действието на която се развива по време на Френската революция. Посланието е - революцията е свършила, защото не е успяла да осъществи идеала си, а именно равноправието. Днес ситуацията не е по различна от онази по време на Френската революция, смятат онези, които поставят пиесата в Хамбург.

Типичното за германския театър понастоящем е, че културната сенаторка е трябвало да преглътне загубата. Спорната пиеса не се сваля от сцената. Свободата на изкуството е важна ценност, тя се гарантира от конституцията. Това трябва да се уважи дори от сенаторката по културата в Хамбург. От подобни сътрудничества печели не само модерното изкуство, но и публиката.

Подобно съдържание