1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германската учителка Инга Дьор посвещава първата си книга на България

Интервю с Инга Дьор по повод на посветената й на България книга ”Варна-Хамбург и обратно”

default

Г-жо Дьор, книгата ”Варна-Хамбург и обратно”, посветена на България, е Вашата първа книга. Кого искате да докоснете с това свое първо писателско послание?

”Искам да докосна хората, които познават България, и хората, които не знаят нищо за тази държава. Това означава: всички. 700 000 германски туристи посещават всяка година красивото българско Черноморие. Повечето от тях не знаят нищо за истинската България, държавата, извън пределите на препълнените, слънчеви летни курорти. Чрез книгата си искам да насоча погледа на читателите към подробностите от живота, разиграващ се зад плажните ивици, извън скъпите ресторанти и дискотеки, без обаче да създавам сентиментална и подтискаща атмосфера. Искам по-скоро да покажа необятната житейска мъдрост и чувството за хумор на българите, които въпреки многобройните трудности и пречки не забравят да се усмихват."

А как възникна идеята за тази книга? Какво Ви свързва всъщност с България?

”Прекарах в тази държава последните 7 години от своя живот. Говоря български, но предпочитам да изразя на майчиния си език чувствата, свързани с написването на тази моя първа книга. Преди 7 години не знаех нищо за България. Никой не споменаваше името на тази държава, която бе за мен като бяло петно на картата на Европа. Аз и моят съпруг, който също дълги години работи в България, се отправихме към малката балканска държава без да я познаваме, без да сме запознати с българските манталитет, език, култура и история. Главите ни бяха пълни с излишна информация и безброй предразсъдъци. Днес, 7 години по-късно, представите ми са коренно различни. Живеейки и работейки в тази страна – работих дълго като учителка във Варненската Езикова гимназия – успях да се докосна до житейските проблеми и радости на българите, успях да опозная особеностите им, техните добри и не толкова приятни страни, малките и големите им проблеми. Постепенно в мен се зароди желанието да напиша книга, описваща всички тези мои преживявания, впечатления и чувства. Трудно ми беше да избера литературната форма, отговаряща на представите и мислите ми. В крайна сметка се получи смесица от криминален и комедиен жанр с елементи от народопсихологията.”

Какво Ви впечатли най-много в България?

”Особено ме впечатлиха българските жени. Само този, който дели с тях ежедневието си, може да оцени жертвите, които те правят, трудностите, с които те безпроблемно се справят, любовта, която те са способни да даряват. В началото на престоя си в България гледах на нещата все още с очите на човек, идващ от Запада. С времето опознах хората и техните привички. Българските жени например са от една страна силно еманципирани, от друга страна обаче не. Определящи в този случай са обществените структури, които в определени ситуации все още слагат окови на женската независимост.”

Вие говорихте за типичното българско чувство за хумор. Как го описвате в книгата си?

”Иван – един от героите в книгата – описва българското чувство за хумор по-скоро като изобретателност и добро познаване на живота. По този повод той разказва следния виц: Българският министър на финансите влиза отчаян в катедралата Александър Невски и моли Бог за помощ, питайки го: ”Господи, кажи ми колко дълго продължават за Теб десет милиона години.” Бог отговаря: ”Десет милиона години са за мен като една секунда”. ”А колко са за Теб десет милиона лева?”, попитал българският министър на финансите. ”Една стотинка”, отговаря Господ. ”Дай ми тогава една от тези Твои стотинки, Господи”, помолил се българският министър на финансите. А Бог му отговорил: ”Изчакай една секунда”.

Бихте ли казали в заключение нещо на български, едно кратко послание към българите на родния им език?

”Има мъка. Има и край на мъката. Има причина за мъката. Има път към края на мъката. Това е.”