Германската политика спрямо Турция | Политика | DW | 06.10.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германската политика спрямо Турция

През днешния втори ден от посещението на германската канцлерка Меркел в Турция тя се срещна с представители на религиозните общности в страната. Коментар от Баха Гюнгьор.

default

Иначе категоричната позиция на федералната канцлерка, че е по-добре на Турция да се предложи привилегировано партньорство вместо пълноправно членство в ЕС, в Анкара намери по-смекчен израз. При първото си пътуване до Турция в качеството си на ръководителка на германското правителство Меркел предпочете да подчертава значението, което има сближаването на Турция към ЕС и да припомня, че в този си път страната ще получава подкрепа от Германия.

Процесите на изясняване на германската политика по отношение на Турция продължават да текат. При това ситуацията, в която се намира Меркел никак не е лесна. Тя е председателка на една християндемократическа партия, която по много причини е критично настроена спрямо Турция. Побратимената на ХДС - партия – ХСС на Едмунд Щойбер пък съвсем открито и категорично отхвърля евентуалния прием на Турция в ЕС. Все по-често политици от християндемократическия лагер изразяват в публичното пространство несъгласието си с започнатите преговори на ЕС с Турция. От друга страна, Меркел като шефка на федералното правителство е задължена да не се ръководи от тесни партийни интереси във външната си политика. Не на последно място, Меркел търси и се нуждае от подкрепата на Турция при преодоляването на проблеми на интеграцията на турците в Германия. Тя освен това би желала да извлече ползи от историческия си опит в диалога между културите и религиите.

Посещението на Меркел в Турция съвпадна с оживено водените в страната дебати за същността на светската държава, за опасностите на фундаментализвма и за смисъла от влизането в ЕС. Това, че Меркел не се срещна нито с предтавители на парламентарната опизиция на социалдемократите, нито с представители на граждански обществени групи и женски организации дава повод за критики. Все пак германската канцлерка успя да разговаря с представители на различни религиозни общности.

Критики изказа и турският държавен президент Ахмед Недждет Сезер, насочени най-вече към премиера Ердоган. Той изрази недоволство от факта, че Меркел е била поканена не на официален държавен банкет, а на ритуално ядене, започнало след призивния вик на мюезин. Според президента Сезер този факт хвърля сянка върху имиджа на Турция като модерна светска държава. В крайна сметка Меркел видя една Турция, такава каквато би желял да я види премиерът Ердоган, но не и каквато съществува в съзнанието на преобладаващата част от турското население – ориентирано към западния стил на живот и плуралистичната демокрация. През април идната година парламентът в Анкара ще избира нов държавен глава. Не е тайна, че Ердоган се кани да заеме този пост и тогава без съмнение за пръв път Първата дама на Турция ще носи мюсюлманска забрадка.

Някои от най-спорните въпроси като този за Кипър – бяха споменати съвсем предпазливо по време на посещението на Меркел в Турция. Ердоган на свой ред повтори старите си позиции – че няма намерение да признае митническия съюз и да отвори пристанищата и летищата за кипърски транспортни средства. Маргинализирани бяха и някои други важни теми – като тази за ролята на жената в държавата и обществото или за интеграционната способност на живеещите в Германия турци.