1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германската общественост и войната в Близкия Изток

Войната в Ливан естествено предизвиква бурни дискусии и в Германия. Страната по традиция е настроена изключително приятелски към Израел, а германците открай време осъждат терористичните действия на организации като Хизбула. От друга страна действията на израелското правителство все по-често се натъкват на критика сред германците. А правителството в Берлин е длъжно да се съобразява с настроенията на изб

Митинг за солидарност с Израел в Германия

Митинг за солидарност с Израел в Германия

ирателите си. Коментар от Петер Щюцле.

В първото си изявление след израелското нападение срещу Ливан канцлерката Ангела Меркел намери най-правилния тон с думите, че Израел не бива да дестабилизира Ливан. Само седмица по-късно обаче хората и правителствената ръководителка вече бяха на различно мнение. Според едно представително изследване три четвърти от германците още тогава смятаха, че израелската интервенция е неадекватна, одобряваха я само 12 процента, останалите нямаха мнение. Ангела Меркел предупреди Израел да не злоупотребява, но в същото време призова Хизбула да освободи отвлечените изралески войници и да прекрати ракетния обстрел срещу цели в Израел, защото израелците едва тогава можели да спрат операцията си. Беше очевидно, че терористична организация каквато е Хизбула, няма да обърне внимание на такива призиви, тъй че изявленията на Меркел на практика бяха карт бланш за Израел.

Германската общественост е единодушна, че ракетните атаки срещу Израел са абсолютно неприемливи. Хората в страната се отнасят с враждебност към бойците на Хизбула и към техните ирански кукловоди, които открито искат да изличат Израел от географската карта. Не е обективно твърдението, че германците виждали само страданията на ливанското население, без да се интересуват от мъките на израелците. Вече от години всяка жертва на терора в Израел привлича вниманието на германските медии може би дори по-интензивно отколкото хиляди жертви в африканските междуособици.

В същото време германците имат по-високи морални изисквания към държавата Израел, отколкото към различните терористични организации. Това не е някаква несправедливост, а най-вече израз на респект. Когато Израел се бореше за оцеляване през шестдневната война, в Германия се надигна истинска вълна от симпатии. Когато обаче израелската държава отговаря на терористични нападения срещу цивилното си население с контраудари, които взимат десетки жертви, германците не проявяват разбиране. Хората в Германия, които се интересуват от политика, знаят, че Ливан тъкмо беше на път да се освободи от железната прегръдка на Сирия. Та нали не друг, а германският магистрат Детлев Мелис, който миналата година проведе разследването на убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири, даде съществен принос за ускоряването на този процес. Днешната война обаче ще забави демократизацията на Ливан и по този начин ще снижи шансовете за мир по северната израелска граница. Но дори онези германци, които нямат толкова диференциран образ за ситуацията, добре знаят, че на терористични нападения Израел реагира по начин, който обрича на провал мирните усилия. Германската общественост се отнася все по-критично към политиката на израелското правителство. Тази критичност намира израз и в нарастващото несъгласие на хората да видят войници от Бундесвера в умиротворителните сили на ООН за Близкия Изток. Според допитванията, вече две трети от германците са против. При това положение правителството едва ли ще посмее да изпрати свои войници в региона, ако действително се сформират международни сили. Няма да е чудно, ако кабинетът в Берлин постепенно започне да проявява по-голяма настойчивост в диалога с Израел. Все пак, никое демократичнво правителство не може да си позволи дълго време да не обръща внимание на насторенията сред своите избиратели.