1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германската младеж не търси опора в църквата като институция

Първата Световна младежка среща се проведе през 1985-та година по инициатива на папа Йоан Павел Втори. Този форум беше за него средство за модерно евангелизиране, инструмент за възраждане на католическото наследство. Посланието на младежкото събитие е следното: младежта е бъдещето на църквата, само така тя може да бъде подмладена. Да, младежта е безспорно бъдещето. Но твърдението, че Римокатолическата църкв

default

а е институция и на младежта, трябва да бъде опровергано, поне що се отнася до младежта в Германия и в Западна Европа въобще.

Финансовите затруднения не са единствените проблеми на църквите в Германия. Много по-сериозен е проблемът, че членовете им намаляват с всяка изминала година. Съвсем малка част от населението е запозната с основите на християнската религия, с това, в какво всъщност вярват християните. Реномираната студия Шел от 2000-ната година стига до извода, че религията не съществува в ежедневието на западните общества. Налице са единствено мътни представи за съдържанието на християнското вероизповедание. Само 65 процента от над 80 милиона германци принадлежат към дадена църква, като тенденцията далеч не е окуражаваща. Според допитвания до общественото мнение едва четири до най-много шест процента от младежите в Германия посещават неделните литургии, и то не редовно. Младата Катрин обяснява защо.

“Църквата като институция е според мен отчуждена от света и елитарна. Тя е вглъбена в процеси, които не се отнасят до отделния човек.”

Катрин изразява мислите на едно цяло поколение. Това потвърждават и резултатите на студията Шел, чийто автор Райнер Мюнхмайер назовава следната причина за това развитие: Църквата като институция плаши младежите, не толкова отделните свещеници, колкото епископите и кардиналите и най-вече присъствието им в обществения живот. Според Мюнхмайер това се дължи най-вече на факта, че църквата не заема ясни позиции. Тя не казва нито твърдо “Да”, нито твърдо “Не” в отговор на въпроси, касаещи младежта. Младите в Германия държат на традиционни християнски ценности като социален ангажимент и уреден семеен живот, но в това отношение те се доверяват не толкова на църквата, колкото например на правозащитни или природозащитни организации.

И въпреки това не може да се каже, че младите не вярват. Те вярват, но не по начина, предписан от църквата, а по свой индивидуален начин. Грегор Гиле се грижи за проблемите на младите в източногерманската епархия Дрезден-Майсен. Той регистрира развитието на нов вид вероизповедание, вникващо в многообразието на проблемите. Младите днес се сблъскват прекалено рано с прекалено много трудности, те са изложени на стресови ситуации, казва той.

“За жалост имаме погрешно разбиране за стреса на младите. Ние мислим, че стресът е свързан просто с прекалено много задачи. Основните причини обаче не са външни, а вътрешни, в повечето случаи става дума за психическо пренатоварване и умора. Нека не забравяме, че в тази възраст младите оформят личността си, осъществяват отделянето от дом и семейство, регистрират промените в тялото и душевността си. Това се подсилва от изискванията на днешното общество, в което младите поемат рано отговорност, трябва да организират, планират и конструират неща, които липсваха до преди няколко десетилетия. Модерното общество предлага безброй възможности, което изправя младите пред труден избор, пред трудни решения, касаещи бъдещето им.”

Според студията Шел германските младежи не искат и не могат да си представят, че житейският им път би моъгл да се концентрира единствено върху печеленето на пари и извоюването на професионално признание. Затова те търсят утеха в личните си религиозни възгледи. Те вярват в съдбата или просто в наличието на по-висша сила и енергия, което така погледнато няма нищо общо с традиционната ценностна система на църквата като институция. Това се отнася и до стотиците хиляди участници в Световната младежка среща в Кьолн, които използват форума като възможност да изживеят вярата си в рамките на едно мега-събитие, нещо като огромен купон. За някои това означава потвърждение за правилността на поетия от тях път, казва Грегор Гиле.

“Младите се радват, че могат да демонстрират и изживеят вярата си в общността на стотицихиляди техни връстници. Това ги подсилва в намерението им да водят спиритуален живот не само в рамките на подобни събития, но и в нормалното ежедневие. Това е според мен основната мотивация.”

Световната младежка среща в Кьолн е най-голямото масово събитие в историята на Федерална Република Германия. Едно е ясно обаче още в навечерието му: този форум няма да накара младежите да поемат посочения от Ватикана курс. При въпроси като хомосексуализъм или използване на презервативи младежта предподчита да следва собствените си убеждения, казва Катрин, която е “за” религията, но “против” доктрините.

“Мисля, че е глупаво да ни се забранява да използваме презервативи. Защо, като така бихме могли да се предпазим от болести или нежелана бременност. Същото се отнася до хомосексуализма. Подобни наклонности са съществували винаги, което означава, че са дадени от Бога. Това е факт, който не може да бъде нито променен, нито забранен.”