1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германската мисия в Косово, или мисията “Кафе Лате Макиато"

От юни 1999 година германският Бундесвер участва в международната мисията КФОР в Косово. Днес задачите се различават от тези веднага след края на войната, което е резултат от успокояването на обстановката в провинцията. Изстъпленията от март 2004 година с 19 убити обаче показват, че всеки момент са възможни неприятни изненади. Андреа Мюлбергер посети германския контингент от КФОР.

default

Тази вечер в германския лагер в Призрен е посветена на игра на карти скат. След обилната вечеря в стил “Всичко, което можеш да изядеш”, няколко войници седят във войнишката кръчма “Оазис”. Никой от тях обаче не приема написаното в един германски вестник неотдавна, че сред всички задгранични мисии на Бундесвера тази в Косово е най-скучната.

“Тук никога не е скучно. Рутинните действия са част от ежедневието, наистина, но има и дълги часове на сериозна работа, които ни мотивират отново и отново ...”

казва един от войниците. Друг допълва:

“Това, че след като се е нахранил на обяд един или друг от нас отива да изпие едно кафе Лате-макиато, не означава, че нямаме никаква работа тук. Идете при силите за спешни мисии или напр. при полевите войници.”

Този войник от Браненбург, провинция Бавария, има вече 30-години стаж в армията и няколко задгранични мисии зад гърба си. В Косово той е от самото начало:

“За тези 7 години не ни е станало много по-леко на нашия батальон. Като съдя по задачите, които получаваме – от охраната на демонстрации до случаи на нападения с ранени или убити, обстановката не е от най-спокойните. Вярно е, че това не е ежедневие, но и не са съвсем изолирани тези случаи.”

Професионалният войник от Бавария се опасява, че отново в района може да настъпи хаос, както това се случи през март 2004 година. Този февруари също имаше инцидент с двама убити.

Как, според германските войници, ще реагира сръбската малцинствена общност на евентуално отделяне на Косово от Сърбия?

“Не мога да кажа. Мнозина твърдят, че ще напуснат, ако това е крайното решение. Други признават, че няма къде да отидат, защото и в Сърбия не биха били добре приети.”

Какво възнамеряват да правят сърбите, и какво поведение ще имат албанците след това? За да се справят с настроенията в провинцията в мисията КФОР има създадена специална разузнавателна група, наречена „Liaison-and-Monitoring-Team“, кратко LMT. Тези войници са истинската Лате-макиато-част, която ходи по кръчми и кафенета, за да научи, какво обсъждат и за какво си говорят местните хора. Австрийският войник Оливър е един от тази група, която служа като посредник между силите КФОР и местното население:

“Ние не патрулираме в истинския смисъл на това понятие. Ние отиваме в една селище, срещаме и говорим с хората, често биваме заговаряни от тях. Т.е. когато имат какво да ни кажат, те самите ни спират.”

А ето и как протича едно такова дежурство:

Оливър е заедно със своите бойни другари и с преводач в кръчмата на Велика Ходжа. Съдържателят пече наденички на скарата, по телевизията върви сръбска програма. Говорят за статута на Косово, тема, която подхващат и войниците. Те питат собственика на заведението, как върви животът в анклава:

“Самата дума анклав говори сама за себе си. За нас това е нещо като затвор. Животът тук е много труден, хората нямат работа, не могат да се движат свободно и да обработват земите си, голяма част от лозята и други насаждения са унищожени.”

Във Велика Ходжа едва всеки десети човек има работа. Следващият въпрос гласи, какво ще се случи, ако Косово получи независимост:

“Тогава със сигурност ще настъпят сериозни промени. Косово ще стане етнически чисто, т.е. в него няма да има повече сърби. За съжаление това е моето предчувствие...”

Останалите мъже в тази сръбска кръчма се съгласяват с него. След това войниците прескачат до магазина отсреща, за да си купят нещо. Там те също задават своите въпроси. И получават подобни отговори. Продавачката внася нов елемент, като казва, че това ще бъде мъчно решение за хората, тъй като никой не напуска доброволно родното си място.

Това е достатъчно за днес за групата на Оливър. Те се връщат в базата си с убеждението, че едно мирно съвместно съществуване между двата етноса в Косово е много много трудно.

Подобно съдържание