1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Германската икономика печели от разширяването на ЕС повече от очакваното

Това се казва в проучване, направено по поръка на федералното министерство на икономиката и предствено в Берлин. То е съставено от четири реномирани икономически института от Германия, Австрия и Великобритания и е първото, което разглежда така обстойно въздействието на източното разширяване на ЕС върху Германия , осмелявайки се да състави прогноза за идните години.

За първи път в този анализ се твърди категорично, че присъединяването на България и Румъния към ЕС също ще се отрази положително, макар и минимално, върху цялостното икономическо развитие на Германия. За двете нови страни-членки са изведени три основни характеристики: голямо население, нисък брутен вътрешен продукт и висока икономическа динамика, която обаче тръгва от доста ниско ниво. Подчертава се, че докато германската търговия с България и Румъния е нрастнала значително, директните германски инвестици в двете страни са сравнително ниски.

Направените в анализа изводи би трябвало да сложат край на латентия страх у мнозина германци, а и у някои политици, от разширяването на ЕС на изток. Защото експертите на четирите икономчески института опровергават редица предразсъдъци, закотвили се здраво в съзнанието на хората най-вече чрез булевардната преса.

Например: отрицателният ефект от преместването на някои германски производствени фирми в източноевропейските държави, е незначителен. Безпочвени са страховете от това, че директните германски инвестиции в новите страни-членки ще костват работни места в самата Германия. Притокът на източноевропейци в нея пък се оказва по-малък от очакваното. Тук, естествено, роля играе и фактът, че Германия въведе до седемгодишен преходен период за работната ръка от приетите в ЕС през 2004-та година страни. Същото важи за България и Румъния от догодина.

В това отношение авторите на анализа стигат дори до един неочакван извод, а именно: Ако Германия премахне този преходен период, положителния ефект, който има разширяването върху икономиката й, ще се увеличи допълнително. Т.е. в средносрочен план брутният вътрешен продукт ще нарастне с 1,3 процента, а заетостта дори с 1,6 процента. Анализаторите правят своята трезва оценка, макар и да съзнават, че по икономически, социални и политически причини този въпрос е един от най-чувствителните от всички, свързани с източното разширяване. Като се абстрахират от емоциите и използват само цифрите, експертите от четирите икономически института предлагат постепенно отваряне на германския пазар на труда за източноевропейците. Препоръката им е, това да стане на базата на квоти за цялата икономика, а не само за отделни нейни браншове. Освен това те предупреждават, че в момента в Германия съществуват изгодни условия за подобно отваряне на трудовия пазар, докато ситуацията през 2011-та година, когато би трябвало да приключи преходния период, не може да бъде предвидена.

Авторите на анализа търсят отговор на въпроса, защо въпреки тези доводи повечето държави от ЕС затвориха трудовия си пазар за България и Румъния. Една от причините според тях е в своеобразен ефект на доминото сред старите страни-членки на ЕС. Факт е, че заради Германия, Франция и страните от Бенелукс, които въведоха преходни периоди при разширяването през 2004-та година, към останалите страни от ЕС, най-вече Великобритания и Ирландия, се насочи по-голям емигрантски поток от очакваното. Страхът сега е, че тази страна, която остави отворен трудовия си пазар или първа го отвори, ще се сблъска със същото. Затова вместо да вземат решение, повечето в ЕС предпочитат да изчакват, което на практика означава рестриктивна политика спрямо работната ръка от България и Румъния.