1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германската иконмика и близкоизточните конфликти

Германия си остава рекордьор по ниво на експорта. През тази година износът вероятно ще се увеличи с около 11 %. Подобна е прогнозата и за идната 2007 година. Това съобщи Федералното обединение на германската външна търговия и търговията на едро. Обсъдено беше и влиянието на международните конфликти върху германския експорт.

default

“Мейд ин Джърмани” си остава търсена марка. През тази година германските фирми са продали в цял свят стоки за около 873 милиарда евро. Въпреки положителната равносметка, картината би могла да бъде и още по-добра – смята Антон Бьорнер – президент на федералното сдружение на германската външна търговия и търговията на едро:

“ Светът изглежда разделен на две части. От една спрана – са икономически възхождащите страни в азиатско-тихоокеанския регион, сред които гиганти като Китай и Индия. От другата страна се намират множество региони на кризи и почти нерешими конфликти, които траят от десетилетия насам и които във все по-значителна степен оказват влияние върху развитите страни.”

От особено важно значение за германските фирми е например развитието на събитията в Средния и Близкия Изотк. Погледът към статистическите данни сочи, че германската търговия с тези региони не играе важна роля : едва 3,3% от целия германски износ заминава за Средния Изток и Северна Африка. По-особена позиция заема обаче Иран. Със своя сегашен експортен обем от четири и половина милиарда евро страната е най-важният търговски партньор на Германия в региона. Затова кризата около иранската атомна програма е твърде неприятна за тукашните фирми. Бьорнер казва:

“Германската икономика категорично се съмнява във ефективността от евентуално търговско ембарго срещу Иран. Опитът от други подобни санкции сочи, че те по правило предизвикват ефект на солидаризиране на населението с правителството, а не протести и смяна на режима. Важно последствие за германската икономика в случай на санкции би било, че важният ирански пазар ще попадне в ръцете на нашите конкуренти от Китай, Индия или други азиатски държави.”

Бьорнер се съмнява също, доколко Иран би се отказал от атомните си програми, ако му бъде наложено ембарго. Но всъщност става дума не само за Иран, а за целия регион. Труд, капитал и познание са трите решаващи фактора за икономическия прираст. В Близкия Изток те са налични, но не се използват рационално. Президентът на обединението на германската външна търговия Антон Бьорнер пояснява:


”Израел и арабските страни биха могли да извлекат големи изгоди, ако успеят да преодолеят политическите различия помежду си. Икономиките на тези страни на практика са взаимно допълващи се. Израел се числи към водещите нации по отношение на високите технологии,а повечето арабски държави разполагат с богати ресурси на работна ръка. Освен това тези богати на суровини страни притежават и достатъчно капитали и част от тях все по-силно се развиват по посока на финансовите и други услуги.”

Последното се отнася в най-голяма степен до ОАЕ с Дубай като основен център на логистиката, туризма, и високите технологии.

Останалите арабски държави в региона също се развиват бурно и правят големи инвестииции в нова инфраструктура. Този пазар с около 300 милиона жители би могъл да се превърна във “втора Азия” за германската икономика, което ще доведе до положителен ефект и на германския пазар на труда.