1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германската заложничка в Ирак Сузане Остхоф е на свобода

Отвлечената преди близо три седмици в Северен Ирак германска археоложка Сузане Остхоф е отново на свобода. Тази информация бе потвърдена снощи и от федералния министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. По темата коментар от Петер Филип.

default

Германия може да си отдъхне – археоложката Сузане Остхоф бе освободена от иракските си похитители. Подробностите около отвличането, а и около освобождаването й са все още неизвестни. Те ще останат може би завинаги забулени в тайна, за да не изложат на опасност похитителите, отвлякли преди близо три седмици нея и иракския й шофьор. Информацията за похитителите и целите им е оскъдна. Знае се само, че причината за деянието им не е от финансово или политическо естество. Те били просто на мнение, че германската археоложка и нейният шофьор са шпиони. Но както и да е: няма причина, която да оправдае отвличането и заплашването на цивилни граждани.

Освобождаването на Сузане Остхоф е избавление за всички, треперили за живота на упоритата и своенравна жена. То снема също тежко бреме от раменете на федералното правителство, което въпреки неучастието си във войната в Ирак се оказа под натиска на иракските терористи. Натиск, на който трябваше да устоят и французите, наред с Германия другият основен противник на американо-британската инвазия в Ирак.

Това доказва за пореден път и по особено красноречив начин, че никой не е предпазен от тероризма, че сляпото, безмислено отвличане на невинни е една от основните характеристики на тази световна заплаха, чиято най-важна цел е да сплашва обществеността, предотвратявайки с цената на всичко нормализирането на ежедневието в Ирак.

Сузане Остхоф принадлежи към малцината чужденци в Ирак, който не се оставиха да бъдат сплашени от опасността за живота им. Едни биха нарекли това нейно качество “безумие” или просто “страстно увлечение”, други биха го окачествили като “достоен за почит ангажимент”. Независимо какъв е бил подтикът на Сузане Остхоф, факт е, че са прекалено малко хората като нея. Като изключим военните, повечето чужденци в Ирак са хора, търсещи изгода, бизнес, голямата сделка, хора, които в тази объркана ситуация мислят на първо място за себе си, без да се интересуват от съдбата на иракския народ.

Затова би трябвало да сме горди с малцината като Сузане Остхоф, които се опитват да бъдат изключение от това правило, посвещавайки се безкористно на другите, в конкретния случай на хората в разрушения от войната Ирак. В Германия обаче нямаше и следа от това чуство на гордост, на признателност. За разлика от Франция и Италия, във Федералната република не бе свикана нито една масова демонстрация за освобождаването на отвлечените. Предколедната еуфория, безсмисленото харчене на пари и посещението на традиционните коледни базари се оказаха за жалост по-важни. Нека поне се поучим от грешките си и осъзнаем, че не е достатъчно да гласуваме против една война, длъжни сме също да се застъпваме за жертвите й. Изпълнявайки този свой човешки дълг, Сузане Остхоф се превърна в една от жертвите на войната в Ирак, за щастие без да трябва да заплати с живота си. Нейното освобождаване наподобява на чудотворен акт, който би могъл да ни послужи като повод за размисъл – особено сега, в навечерието на Коледните празници.