Германия стана родина за много евреи | Новини и анализи от Европа | DW | 27.01.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германия стана родина за много евреи

На 27 януари се чества Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Малко от оцелелите евреи остават след 1945 година в Германия. Колко от тях успяват да намерят родината си в страната, в която са били преследвани?

default

Родината е твърде чувствително понятие за нас евреите - казва Шарлоте Кноблох, президентката на Централния Съвет на евреите, и добавя, че след 1945 година и тя не е можела да си представи, че може да говори за Германия като за своя родина. Междувременно обаче това е факт. След войната, 76-годишната днес Кноблох обмисляла дали да напусне страната. Само раждането на нейните деца я възспряло.

Charlotte Knobloch Zentralrat der Juden

Шарлоте Кноблох

"Нямам друга родина"

Днес тя се чувства привързана към Германия - към страната, в която са били убити нейните роднини, и в която тя оцелява, само защото била записана като извънбрачно дете на една германска прислужница. Защо, независимо от всичко това, Кноблох нарича днес Германия своя родина?

"Ами отговорът е съвсем прост. Аз нямам друга родина освен Германия", казва тя. Кноблох е родена в Германия, но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да превърне едно географско място в родина. Философът д-р Мартин Боомс пояснява:

"Родината означава идентичност. Човек може да го опише като място, на което се чувства "у дома си" и "уютно". Как обаче се дефинира подобна идентичност? Може, разбира се, да се каже, че това е някаква територия - в тесния смисъл на думата, например, родната къща - или пък така наречената "татковина" - понятие, което има доста съмнителни политически нюанси."

Чувство на принадлежност

Deutschland Holocaust Gedenktag Gedenkstätte Berlin

Берлинският мемориал в памет на жертвите на Холокоста

Някои от тях се проявиха по времето на националсоциализма, когато пропагандата тръбеше, че "Фронтът и родината са гаранти за победата." По времето на националсоциализма за мнозина евреи Германия престава да бъде родина. Шарлоте Кноблох си спомня: "Загубих родината си на 4-годишна възраст, когато ми беше забранено да си играя с останалите деца на моята възраст, защото с еврейски деца не биваше да се играе. Окончателно я загубих после на 9 ноември 1938 година, когато видях да горят синагогите. Тогава разбрах, включително и по вида на отчаяния ми баща, за когото Германия беше родина, че целият му свят е рухнал."

Чак години по-късно Германия възвръща значението си на родина за Шарлоте Кноблох. Когато вижда, как тази разрушена от войната страна отново се въздига и възстановява със собствени сили, и как с помощта на международната общност отново се утвърждава като уважаван нейн член. Тогава се връща и чувството на принадлежност и гордост.

Редакцията препоръчва