1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германия стана родина за много евреи

На 27 януари се чества Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Малко от оцелелите евреи остават след 1945 година в Германия. Колко от тях успяват да намерят родината си в страната, в която са били преследвани?

default

Родината е твърде чувствително понятие за нас евреите - казва Шарлоте Кноблох, президентката на Централния Съвет на евреите, и добавя, че след 1945 година и тя не е можела да си представи, че може да говори за Германия като за своя родина. Междувременно обаче това е факт. След войната, 76-годишната днес Кноблох обмисляла дали да напусне страната. Само раждането на нейните деца я възспряло.

Charlotte Knobloch Zentralrat der Juden

Шарлоте Кноблох

"Нямам друга родина"

Днес тя се чувства привързана към Германия - към страната, в която са били убити нейните роднини, и в която тя оцелява, само защото била записана като извънбрачно дете на една германска прислужница. Защо, независимо от всичко това, Кноблох нарича днес Германия своя родина?

"Ами отговорът е съвсем прост. Аз нямам друга родина освен Германия", казва тя. Кноблох е родена в Германия, но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да превърне едно географско място в родина. Философът д-р Мартин Боомс пояснява:

"Родината означава идентичност. Човек може да го опише като място, на което се чувства "у дома си" и "уютно". Как обаче се дефинира подобна идентичност? Може, разбира се, да се каже, че това е някаква територия - в тесния смисъл на думата, например, родната къща - или пък така наречената "татковина" - понятие, което има доста съмнителни политически нюанси."

Чувство на принадлежност

Deutschland Holocaust Gedenktag Gedenkstätte Berlin

Берлинският мемориал в памет на жертвите на Холокоста

Някои от тях се проявиха по времето на националсоциализма, когато пропагандата тръбеше, че "Фронтът и родината са гаранти за победата." По времето на националсоциализма за мнозина евреи Германия престава да бъде родина. Шарлоте Кноблох си спомня: "Загубих родината си на 4-годишна възраст, когато ми беше забранено да си играя с останалите деца на моята възраст, защото с еврейски деца не биваше да се играе. Окончателно я загубих после на 9 ноември 1938 година, когато видях да горят синагогите. Тогава разбрах, включително и по вида на отчаяния ми баща, за когото Германия беше родина, че целият му свят е рухнал."

Чак години по-късно Германия възвръща значението си на родина за Шарлоте Кноблох. Когато вижда, как тази разрушена от войната страна отново се въздига и възстановява със собствени сили, и как с помощта на международната общност отново се утвърждава като уважаван нейн член. Тогава се връща и чувството на принадлежност и гордост.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание