1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германия след Шрьодер – тачъризъм с човешко лице?

Александър Андреев

От Шрьодер към Меркел

От Шрьодер към Меркел

“Ние не бива да управляваме, защото имаме социални идеали. А когато сме на власт, обстоятелствата ни принуждават да им изменим.” Приблизително така звучи горчивата констатация на левите социалдемократи в Германия от десетилетия насам. В момента залезът на Герхард Шрьодер отчетливо онагледява този вътрешен парадокс на най-старата германска партия, която в опозиция понякога успява да спечели почти половината гласоподаватели, но когато е на власт, особено в икономически трудни времена, бързо губи подкрепа.

Две обсотятелства принудиха Герхард Шрьодер да тръгне към предсрочно сдаване на властта. Първото е тъкмо ожесточената вътрешна съпротива на собствената му социалдемократическта партия срещу неизбежните и мъчителни социално-икономически реформи. Защото колкото и да повтаряше, че охолните години са останали в миналото, канцлерът тъй и не успя да изтегли своята партия на брега на реалностите. Така Шрьодер най-напред освободи председателския стол на ГСДП за сръчния апартчик и ляв шаман Франц Мюнтеферинг, а сега по всичко личи, че ще напусне и канцлерския пост в полза на либералната прагматичка Ангела Меркел. Втората причина за доброволното му оттегляне е тъкмо нарастналата политическа тежест на християндемократите под ръководството на Меркел, които вече държат властта на провинциално равнище почти в цяла Германия и по този начин могат да блокират действията на кабинета в Бундесрата – горната камара на германския парламент, където са представени отделните провинции.

“Ние трябва да сме толкова по-добри, колкото сме по-скъпи” – до тази формула най-лаконино се свежда днешният проблем на социално-икономическата система в Германия, която Шрьодер безуспешно се опита да реформира със своя “Дневен ред 2010”. Защото широката и гъста социална мрежа, заплитана десетилетия наред, включително и от християндемократически правителства, дотам оскъпява труда в Германия, че икономиката вече не издържа на конкуренцията. Пословичният полски водопроводчик, евтиният текстил от Китай, бягството на автоконцерните в съседни страни с по-ниско равнище на заплати и по-скромна социална защита за работниците – всичко това са все симптоми на една задъхваща се система, която е прунидена допълнително да се бори и срещу закономерната безработица, спадащите вноски в социалните и пенсионните каси, демографския проблем и експлозията на разходите за здравеопазване. А за да бъде толкова по-добър, колкото е по-скъп, продуктът Made in Germany се нуждае от масирани инвестиции в образованието, в науката, в изследователстката дейност, в новите технологии – все сфери, които искат много от и без това липсващите пари.

Тъкмо за пари, за производство, труд и данъци, става дума в сегашния преход от ляво към дясно управление в Германия. Ангела Меркел не крие, че “Дневният ред 2010” на Шрьодер и според нея е трезва и разумна политическа програма. За разлика от Шрьодер обаче тя разполага (или скоро ще разполага) с всички необходими мнозинства, за да осъществи реформите: и в своята партия, и в двете камари на парламента, и най-вече сред избирателите. Меркел и ХДС/ХСС дори се намират в уникално изгодна политическа ситуация: те могат да спечелят евентуалните избори наесен, без да обещават нищо и без да подлъгват гласоподавателите, защото хората чувстват застоя и грозящите опасности с кожата си и сякаш са склонни временно да поотметнат пухената завивка на социално-икономическия си комфорт.

Какво ще се промени в Германия след очакваните избори на 18 септември? “Тачъризъм с човешко лице” – така най-кратко може да се опише платформата на Ангела Меркел, която предпазливо кокетира пред огледалото с отразения лик на Маргарет Тачър. Главен приоритет на бъдещата коалиция от християндемократи и либерали ще бъде снижаването на трудовите разходи, а оттук – и намаляване на безработицата. По-конкретно това означава снижаване на различните отчисления и преразпределяне на социалната тежест в полза на работодателите: нова формула на здравните осигуровки, по-сурови изисквания към безработните, по-нисък праг на защита срещу уволнения, по-малко власт на синдикатите, по-гъвкав пазар на труда и частично оттегляне на държавата от изключително скъпата й намеса във функционирането на този пазар. В областта на данъчната политика християндемократите предвиждат снижаване на максималната данъчна ставка, но в същото време ще оставят в сила така наречения “екологически данък”, въведен под натиска на Зелените от досегашното правителство и дори планират увеличаване с два пункта на данъка добавена стойност. На пръв поглед – смесица от лява и дясна данъчна политика, която обаче има своето обяснение: външната задлъжнялост на страната е над 1000 милиарда евро, отделните провинции се задъхват от лихвите по кредитите, а самата реформа на трудовия пазар също изисква милиарди. С провинциите е свързан и още един проект на християндемократите, който, впрочем, те сами блокираха при управлението на Шрьодер: реформата на федералната система, целяща по-ясно разграничаване между функциите на провинциалните и централното правителство и по-икономично изразходване на данъчните постъпления. Струва си да се спомене и още една предстояща реформа, блокирана досега от социалдемократите: въвеждането на платено висше образование, от което се очаква да повиши конкурентоспособността на германските абсолвенти на глобалния трудов пазар.

Във външната политика евентуалното ново мнозинство на християндемократи и либерали едва ли ще предприеме някакви резки завои. Европа си остава приоритет, членството на България и Румъния в Евросъюза е решен въпрос, макар че за датата Меркел и нейният екип имат някои резерви. Засега те са против старта на европреговори с Турция, но навярно с течение на времето ще поотстъпят от тази позиция. В отношенията със САЩ Ангела Меркел ще се ползва от бонуса на новия канцлер и ще може да започне начисто, след рязкото охладняване между Берлин и Вашингтон по повод Иракската война. Тя вероятно ще ревизира курса на Шрьодер и към две други световни сили – Русия и Китай, защото сегашният канцлер си навлече доста критики заради прагматичната си дружба с Владимир Путин и изцяло икономизираната си политика към Китай.

С две думи: Германия е на прага на исторически поврат, който обаче ще се извърши с типичната германска предпазливост и детайлна обмисленост. Страната за пръв път ще има канцлер – жена. За пръв път обединена Германия ще се ръководи от човек, отрастнал и социализиран в бившата ГДР. За пръв път едно християндемократическо правителство ще бъде оглавено не от католик, а от протестантка. И пак за пръв път в историята на Федералната република официално под въпрос ще бъде поставено не само могъществото на синдикатите, но и самата идея за социална пазарна икономика. Всички тези земетръсни промени навярно ще засегнат и самия фундамент на политическата философия в следвоенна (Западна) Германия: принципа на консенсуса. Така обаче страната най-после ще пристигне в модерността, където фрагментираните общества – за добро или за лошо – се ръководят от икономическите интереси, а не от скъпоструващото единодушие на хората. Ще пристигне обаче с добър багаж: като мощна икономика, като общество на масовото благоденствие, като световен шампион по експорт и по екология, като страната с най-пътуващото население по света, като отлично функционираща демокрация, която има инструменти да се справи с очертаващите се социални напрежения.