1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германия и Полша отхвърлят исканията за обезщетения

На срещата си в Берлин федералният канцлер Герхард Шрьодер и полският министър-председател Марек Белка решително отхвърлиха репарационните искания.

Марек Белка и Герхард Шрьодер в Берлин

Марек Белка и Герхард Шрьодер в Берлин

Сложността на германско-полските отношения е в това, че се развиват на две равнища – на правителствено, т.е. в най-горните етажи, всичко е наред. Федералният канцлер Герхард Шрьодер се разбира с полския си колега Марек Белка така добре, както и с президента Александър Квашневски. На всяка от честите срещи в Берлин или Варшава се правят сериозни уверения, че отношенията между двете страни са по-добри от когато и да било. Така беше и на последната среща. Шрьодер говори за ”чудото на помирението”, Белка също си служеше главно със суперлативи – с основание. Сътрудничеството между управляващите във Варшава и Берлин е добро, но достатъчно ли е това? Само едно равнище по-надолу започват проблемите – тук хубавите думи не могат да прикрият дълбокото недоверие. Неотдавна полският парламент наля масло в огъня, като се произнесе в полза на репарационни искания спрямо Германия. При това – единодушно. Преди това пък частната германска организация ”Пройсишер тройханд” заговори за молби за обезщетение на прокудени, с което събуди лоши спомени в Полша.

Отношението към късните последици от войната и прокужданията от месеци трови германско-полските отношения. Срещу всяко искане се появява ответна реакция на другата страна, при което темата буди много повече предубеждения в Полша, отколкото в Германия. Ако тук само неколцина ”вечно обърнати към миналото”, както ги нарече Шрьодер, предявяват искания за обезщетения, то всеки минувач във Варшава може да ви изнесе реферат на тема ”Пройсишер тройханд”. Раздразнението в Полша е толкова голямо и се подстрекава тъй интензивно от медиите, че успокоителните думи не помагат, колкото и важни да са сами по себе си. Речта на федералния канцлер по повод 60-та годишнина от Варшавското въстание даде верен сигнал, но репарационните искания на полския парламент се появиха след това. Те бяха не на последно място реакция на това, че германската общественост подценява тъй емоционалната за полската страна тема.

Ето защо на срещата си в Берлин Шрьодер и Белка бяха в цугцванг – те трябваше да надхвърлят равнището на добрите речи. Обявиха, че най-добрите юристи от двете страни ще съставят обща комисия срещу претенциите за обезщетения. ”Действаме” – това беше сигналът, който трябваше да стигне до обществеността, независимо че комисията по всяка вероятност ще има на практика слабо влияние. Към федералния канцлер отново ще бъдат отправени упреци от страна на организациите на прокудените. Марек Белка също заяви решителното си ”не” на репарационните искания, но той ще трябва и изрично да го наложи в Полша. Шрьодер и Белка направиха, каквото беше по силите им. Жалко е обаче, че вредните дискусии за обезщетения и репарации въпреки това ще продължат. Далеч сме още от дружелюбната нормалност в германско-полските отношения на всички равнища.