1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германия и източното разширение на ЕС

Предвид големите предизвикателства на източното разширяване, желанието за отдих в ЕС е понятно, но не и реалистично. Щойбер не е прав, казвайки, че западно-балканските страни - Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Албания - можели да мислят за членство в евросъюза само в дългосрочна перспектива. Европа не може да си позволи да игнорира десет процента от своето население. Защото ЕС няма да живее спокойно и богато докато Югоизточна Европа не намери политическа стабилност и стопанско благосъстояние под европейския покрив.

Такива важни въпроси като миграцията, борбата срещу престъпността или търговията с хора и дроги, които тревожат хората в общността, не могат да бъдат решени без интегрирането на ЮИЕ. Така че собствените интереси на ЕС налагат скорошното присъединяване не само на България, Румъния и Хърватия, но и на държавите от западната част на Балканите.

Примерът с новоприетите страни-членки на Съюза показва колко важна е ролята на ЕС като пътепоказател. Също и за конфликтните страни в западния Балкански полуостров, ЕС трябва да стане гарант, че си струва да бъде заровена томахавката и да се заработи за прием в общността. Под сплотяващия покрив на ЕС оспорваните граници загубват значението си, така че с течение на времето враждуващите съседи се превръщат в търговски партньори или могат да станат дори приятели. Същевременно ЕС служи като образец и стимул за многостранните реформи, които трябва да се извършат. Нещо повече: Съюзът оказва необходимата на правителствата подкрепа за прокарването на трудните реформистки начинания. По този начин расте доверието на чуждестранните инвеститори, без чийто ангажимент е немислимо трайно икономическо развитие и преодоляване на високата безработица.

Скептиците могат да бъдат убедени от примера на Румъния. Тя от край време е на опашката сред страните-кандидатки; Еврокомисията все още не й е присъдила определението "фунциониращо пазарно стопанство". Въпреки това, непрестанните натяквания от Брюксел и настояването за конкретни резултати допринесоха за вкореняването на демократичните и пазарните реформи. Завръщането към старите похвати и мислене е вече невъзможно.

Румънският пример показва и колко спешно необходима е конкретна помощ за постигането на траен напредък на Балканите. При това става дума не толкова за пари, колкото за способни хора, готови да предадат своите умения. Необходими са също технически помощни проекти, стипендии и семинари, за да се повиши броят на компетентните хора, отговарящи на изискванията на модерната държава. Ключова роля в това отношение могат да изиграят новоприетите страни-членки, тъй като те познават и се оправят по-добре в източноевропейските условия. Унгария и Словения могат да се разглеждат вече като трамплин към Балканите. В средите на политиката и икономиката в Германия, която заема челни позиции като търговски и инвестиционен партньор в ЮИЕ, расте натискът за по-енергичен политически и икономически ангажимент в региона. Докато една пета от населението в ЮИЕ е безработно и почти 40 процента от младежите скитат без работа по улиците, обстановката в региона ще бъде несигурна, което пък повишава миграционния натиск върху Германия и ЕС като цяло. ЮИЕ не трябва да бъде оставена на произвола на съдбата.