1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Германия възнамерява да либерализира законите за пребиваване в страната

След продължили години наред дискусии германските провинции постигнаха най-сетне споразумение за либерализиране на правилата за пребиваване в страната. В общи линии от тук нататък важи следното: семействата с деца, които живеят в Германия от най-малко шест години, имат работа и са интегрирани в германското общество, получават право на двегодишен престой в страната. Бежанците в графата неженени получават

default

разрешение за пребиваване след осем години, прекарани в Германия. От тези нови правила ще се възползват близо 20 000 чужденци в Германия, което представлява около 10 процента от всички чужденци, които получават документ, позволяващ им да останат във Федералната република до шест месеца. Дафне Антахопулос коментира темата.

Либерализирането на законите за пребиваване в Германия се окачествява от някои като изключително постижение, от други просто като първа стъпка в правилната посока. Стъпка, която би могла да се окаже обаче и последната.

Новото споразумение съответства в крайна сметка на изискванията точно на тези германски провинции, които първоначално се обявиха против либерализирането на правилата за пребиваване в Германия – става дума за федералните провинции Бавария и Долна Саксония, чийто девиз гласи: първо сигурна работа, и чак след това сигурно право на престой.

С оглед обаче на силната конкуренция на германския трудов пазар, а и имайки предвид хроничната липса на работни места, надали ще се намерят така лесно германски работодатели, които биха се съгласили да назначат на работа вместо германец чужденец, който пребивава в страната благодарение на документ, позволяващ му престой за не повече от шест месеца. Ако бе влязло в сила предложението на министъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле – първо право на престой и едва след това работно място, със сигурност биха се намерили повече работодатели, които да отворят вратите на фирмите си за чужденците от тази графа. В крайна сметка обаче от тук нататък важи следното – който до септември догодина не си е намерил сигурна работа, ще бъде депортиран обратно в родината си, обяви недвусмислено министърът на вътрешните работи на провинция Бавария Гюнтер Бекщайн.

Новите правила пренебрегват освен това отделния човек, те не обръщат внимание на личната му, единствена по рода си ситуация, която не може да бъде уеднаквявана с тази на други кандидати за легално пребиваване в Германия. Пред дългите години на несигурност какво ще донесе утрешния ден, чужденците с няколкократно продължено право на престой за не повече от шест месеца не са в състояние да си изградят нормално съществуване в Германия. А сега те са застрашени повече от когато и да било от депортиране в страни като Ирак, Афганистан и Косово.

Друг основен недостатък на новото споразумение е, че то не взима под внимание нивото на интеграция на децата и младежите. В Германия живеят деца на чужденци, които говорят немски, но не и езика на родителите си. Някои от тези деца ще бъдат принудени да се върнат със семействата си в една страна, която те никога не са посещавали, чийто език, бит и манталитет са им напълно чужди.

Новото споразумение не съблюдава и хуманитарните причини, които не позволяват завръщането в родината поради липса на гаранция за безопасност. Германските политици явно искат да предотвратят налагане на впечатлението, че подобно на Испания Федералната република отваря вратите си за неконтролируем поток от чужденци.

Все още не е гласуван законът, който ще регламентира правото на престой за всички, които не са намерили работа в Германия или пък не пребивават в страната достатъчно дълго време. Не е ясно също, кои и дали въобще отделните федерални провинции ще одобрят този закон. Или с други думи: макар и про форма да проявяват готовност за компромиси, противниците на новото споразумение ще се възползват от правото си да блокират всяко следващо решение по въпроса. И така намерението на Германия да либерализира законодателството си в тази област действително би могло да си остане първата и единствена стъпка в правилната посока.