1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ГЕРБ се утвърди като политическа сила

Купуване на гласове, апетит за еврофондове, изборен туризъм – дали това наистина беше най-важното на вчерашните местни избори в България? Коментар от Александър Андреев.

default

Бойко Борисов утвърди ГЕРБ като политическа сила

Вчерашните местни избори в България могат да се анализират от три гледни точки: първо, като вот, който решава съдбата на общините за идните четири години; второ - като моментна снимка на настроенията в българското общество десет месеца след европрисъединяването; и трето – като прогноза за следващите парламентарни и президентски избори.

БСП, ДПС и ГЕРБ

За първия анализ още е рано, защото на много места предстои балотаж. Освен това е трудно да се направи някакво обобщение за дори само за големите градове, камо ли пък за толкова много общини. Все пак отсега с просто око се виждат някои факти. Партиите с най-инертен и съответно най-стабилен електорат, БСП и ДПС, спечелиха в своите традиционни бастиони. ГЕРБ за пръв път се утвърди като политическа сила в общотериториален мащаб. Кризата на десните продължава. Финансовите възможности на партиите и кандидатите се оказаха решаващи за изборните резултати, а финансовите им интереси по места – най-вече очакваните пари от еврофондовете и децентрализираното управление на тези пари – логично бяха най-големият залог в съревнованието към властта. Между другото, прословутото купуване на гласове – вярно, една отблъскваща и престъпна практика – изобщо не е централната тема на тези избори, както мнозина се опитват да го изкарат, водени от съвсем други интереси.

Ниска избирателна активност

Финансовата тема осигурява прехода към втория пакет изводи: за настроението на българските избиратели десет месеца след европрисъединяването. Ниската избирателна активност и добрите резултати на партии с популистки профил – най-вече Атака, но също и ГЕРБ – са поредният симптом за депресивността на хората, за масовата политическа умора, за глухото недоволство от елитите и за разпространеното убеждение, че демократичната власт е химера. Капитализмът (или за по-благозвучно – пазарното стопанство) превзе България в рекордни срокове и днес мнозинството от хората разсъждават на първо място във финансови и материални категории. Впрочем, част от тях просто са принудени да го правят, защото нямат пари. А мисленето само за пари означава, че и в политиката парите са главна цел (именно тук пак припомням за еврофондовете), и че политиката масово се интерпретира единствено като борба за пари а не, примерно, като преследване на дългосрочни общополезни цели, като инструмент за преразпределение и за солидаризиране на обществото.

Перспективите

Ако това обществено настроение се запази през идните 2-3 години не е трудно да си представим как ще изглеждат политически констелации на национално равнище. Но най-напред няколко предварителни хипотези, които блуждаят из политическите коридори в София. Хипотеза първа: в столицата БСП (и по-точно крилото на премиера Станишев) умишлено издигна бледия, натоварен с много подозрения и съвършено неопитен, а оттук и неизбираем кандидат Бриго Аспарухов, който не случайно сега си отмъщава с констатацията, че БСП е в дълбока криза. Планът зад този предполагаем ход изглежда логичен. Ако в София беше избран кмет от БСП, премиерът Станишев веднага би попаднал между чука и наковалнята: от една страна на своя вътрешен противник Румен Овчаров като лидер на софийските социалисти, а от друга – на внезапно осиротелия Бойко Борисов, който начаса би се отправил към предсрочни избори и към премиерското кресло. ВНпрочем, сянката на Борисов, г-н Цветанов, все пак ритуално поиска предсрочни избори. Хипотеза втора, логично свързана с първата: Бойко Борисов изобщо не се стреми към министър-председателския пост, стига да държи столицата и да управлява като сив кардинал своята партия, очертаваща се да бъде важен фактор на всички следващи избори. Досегашният и очевидно бъдещ кмет на София навярно би посегнал обаче към президентския пост, когато Първанов окончателно слезе от сцената. Така стигаме и до прогнозния ефект на тези местни за следващите парламентарни и президентски избори. Ако настоящите тенденции се запазят и стабилизират, в следващото Народно събрание с най-големи фракции ще влязат БСП и ГЕРБ. Пак от днешна гледна точка те едва ли ще образуват коалиция помежду си, така че вариантите се свеждат до минимум: БСП управлява с ДПС или ГЕРБ управлява с успелите да влязат десни и центристи – СДС, ДСБ, НДСВ. Същата прогноза може да се проектира и върху президентските избори две години по-късно, за които обаче БСП има по-малко възможности за маневриране, в сравнение с ГЕРБ.

Ами ЕС? – сигурно ще попитат по-европейски ориентираните българи. Отговорът на този въпрос е скучен и банален. България е равноправен член на ЕС, където резултатите от тези избори ще бъдат взети за сведение и толкова. Виж, ако започне разграбване на фондовете, тогава вече Брюксел и държавите-членки изобщо няма да останат безучастни. Контролът и санкциите са добре разработени като механизъм, така че нарушенията ще доведат до нещо много неприятно: България и общините ще се лишат от така необходимите финансови средства. Тоест, единственият сигнал, който ЕС ще излъчи към българите след тези местни избори, е съвсем прост: внимавайте как се управляват нашите пари!