1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

География на съновиденията - Петер Хандке, "Моравска нощ"

Номер едно в класацията на “Зюддойче цайтунг” за февруари – новата книга на Петер Хандке “Моравска нощ” е спечелила гласовете на 30 литературни критици, съобщава германският “Ханделсблат”. Ще спечели ли и читателите?

default

За мнозина Хандке е между най-изтъкнатите немскоезични автори днес, за още толкова други – наивен идеолог, дискредитирал се морално с позицията си към бившия сръбски президент Милошевич. Австриецът от словенско потекло Хандке, някогашният фен на “Бийтълс” и “Ролинг стоунс”, скандално шумният автор на “Обругаване на публиката”, оспорваният единак, около когото напоследък се беше сякаш възцарила необичайна тишина.

Въображаемо пътешествие на герой, наречен “бившия писател”, из “неговата” Европа – една гостилница в покрайнините на Виена играе в пътешествието централна роля, също както и сръбското градче Породин, разположено южно от Белград, на брега на Морава. Въпросната “Гостилница край гробището на безименните” е може би също тъй имагинерна, както и Сърбия на Петер Хандке. Описвайки реката Морава и градчето Породин, авторът очевидно има предвид нещо различно от онова, което сочи географската карта. За Хандке Балканите са състояние. Емоционална привързаност, която няма общо с произхода, историята, политиката; съпричастност, предопределена от представата, че това е един вид ранима, периферна, безвременна и постоянно застрашена “родина”.

“Балканите. Ако ще да бяха обидна дума за мнозина, за него и за нас, които го слушахме в онази Моравска нощ, те бяха нещо различно. Къде започваха Балканите, неговите и нашите? Далеч преди географската и морфологическата гранична линия. /.../ Балканите: прошарените пера на сокол до мъртвия сърнец, погинал, падайки от варовиковата скала в германския Харц.”

Buchcover Peter Handke Die morawische Nacht

Петер Хандке, "Моравска нощ", изд. "Зуркамп", 2008

Повествователната рамка

е семпла: "Бившият писател" кани неколцина приятели в частната си лодка на име “Моравска нощ”, сгушена в тръстиките край пристанището на Породин. Домакинът се е завърнал от пътуване из Европа и надълго и нашироко разказва за него на гостите си. Читателят бързо забелязва, че това не е “реалистичен” разказ. Самоиронично и иносказателно авторът говори за собствения си свят; обиграва моменти от своя живот и фигури от предишните си произведения. Описва, в присъщия си донякъде отвлечен, донякъде приказен стил, собственото си поетическо пространство.

“Поетичното идва просто от по-внимателно, съпричастно слушане и вслушване в нещата, от пълно с очакване, търпеливо съзерцание.”

Хандке задава въпроси и търси техния отговор; въпросителните в “Моравска нощ” са в натрапващо се изобилие и те идват от името на разказвача. Последният разказва в първо лице и се опитва не само да разбере “бившия писател”, да провиди в скритата сърцевина на неговото Аз, но и като че ли някак да обясни, да направи по-прозрачен сложно заплетения емоционално-мисловен свят на самия автор. Романът е структуриран като своеобразна

вариация на “Приказки от хиляда и една нощ”

Неслучайно първоначалното му заглавие е “Самара”, което в превод означава приблизително: “да прекараш нощта в разговори”. Новата книга на Хандке, отбелязва наблюдателят на седмичника “Ди цайт”, всъщност не е нова.

“Обширният разказ за едно пътуване с автобус, самолет и пеша из Европа по следите на собствения живот и творчество на автора е по-скоро продължение на предишните му книги. Хандке отново дописва книгата на живота си. Целта, ако изобщо има такава, е в самото продължение, в разказването, в чистото непреднамерено повествуване.”

Kombo Fotomontage Heinrich Heine und Peter Handke

Острите спорове около присъдената му през 2006г. награда "Хайнрих Хайне" накараха Хандке да се откаже от отличието.

“Моравска нощ” е, може би, и един вид раздяла – раздяла с объркващото застъпничество на Хандке за Сърбия на Милошевич. А може би и с някаква привързаност, чиито корени са по-дълбоки от политическите заблуди и пристрастия, както внушава разказвачът в последния му роман:

“Навлякъл си беше вина, трайна вина - така поне все още смяташе, - като се беше вмесил в играта на националния писател, макар и само отчасти. И защо се беше вмесил? Навярно защото тогава, за известно време, наистина вярваше в нещо като друга нация, в коренно различните нации изобщо и смяташе, че може да бъде част от тяхното въплъщение.”

Неокончателното резюме на автора Хандке. Играта, в която въвлича последната му книга, е тази на изкуството със самото изкуство. Не е нужно да я приемаме прекалено насериозно. Но ще ощетим себе си, ако я подминем с предубеждението, че е лекомислена и повърхностна.