1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Генерация П“ или поколението на практикантите

Съвместната продукция на бонския театър и Фриндж Енсембъл "Генерация П" представя на публиката различните житейски възгледи и преживявания на практикантите. Повече за това ще научите от репортажа на Мария Илчева.

default

Сцена от спектакъла

В повечето европейски страни практикантите отдавна са станали неразделна част от работното ежедневие. Те са млади, високообразовани и работят в повечето случаи без заплата. В замяна получават препоръки и трупат професионален опит, а това играе важна роля за по-нататъшното им професионално развитие. Но какво мислят те самите? И как оценяват ситуацията, в която се намира т.нар. поколение на практикантите? Представлението Генерация „П“ (пе), което е част от програмата на бонския театър за сезона 2007/08-ма, търси отговори точно на тези въпроси. В него петима германци и една българска студентка от Кьолн говорят за своите мечти, цели и страхове. На 6-ти декември бе неговата премиера.

Какво се крие зад израза Генерация П? – поколението на несигурността, което е постоянно застрашено от бедност? Или пък генерацията на прагматиците, които нямат определени идеали и не се отдават на утопии?

Образ на това поколение създава режисьорът Франк Хойл, под чието ръководство възниква театралният проект Генерация П. Той представя на публиката различните житейски възгледи на шестима младежи, които по време на следването си са имали възможността да карат стаж в различни професии и фирми. Петима германци и една българска судентка от Кьолн споделят своите преживявания и намерения. Пиесата е създадена на базата на интервюта с шестима студенти и има документален характер. Силвия Петрова, която е асистент-режисьор на продукцията, я описва като пъзел, чието нареждане започва с малките фрагменти, а на края пред публиката се открива сглобената картина:

„Aко изобщо може да се характеризира този спектакъл, трябва да се каже, че той спада към т.нар. документален театър, т.е. няма сценарий както ни е познато в театъра, интервютата са базата, върху която започва да се работи, т.е. сценарият се създава по време на репетициите. Всеки монолог на отделните фигури, всичко се сглобява както в един голям пъзел, парче по парче и се търсят общите неща, различните неща и така постепенно се създава пиесата, която накрая е като пъзел от най-различни текстове и теми.“

Generation P 2

Актрисата Лилия Нилсен в ролята на българката Нина

Възгледите на шестимата младежи от генерацията на практикантите обаче не са еднакви. Колкото са различни мечтите и желанията им, толкова е различен и начинът, по който те гледат на живота и на времето, което са прекарали като стажанти. За едните това е изключително важен период от живота им, в който са имали възможността да натрупат професионален опит и да опознаят работното ежедневие. За други практикантите са чиста жертва на работодателите. Силвия Петрова:

“Всичко е много индивидуално и зависи от твоята съдба. Това е и ценното на вечерта, защото тя не показва една негативна картина на днешното поколение, а по-скоро показва, че всеки носи съдбата си малко или много в собствените си ръце и може да направи нещо, ако го иска наистина, това е хубавото, че има някакъв позитивен елемент.“

В Генерация П режисьорът използва текста във всичките му форми. Докато актьорите говорят, на стената и на два малки монитора се прожектират въпроси, на които те действително отговарят. Самата пиеса е съставена от монолози - и смешни, и тъжни, на моменти актьорите отговарят в един глас, макар че казват съвсем различни неща.

Една от фигурите в пиесата е българката Нина, студентка по медийни науки в Кьолн. Ето какво споделя актрисата Лайла Нилсон, която играе нейната ролята:

„ Аз лично, като актриса имам смесени чувства спрямо Нина, от една страна тя е невероятно силна, бори се много, за да постигне целите си, но в същото време се лишава от много неща в името на кариерата, неща от истинския живот и това ме натъжава. Така например желанието й след 40 годишна възраст да се занимава с това, което й доставя истинско удоволствие, тъжното е, че докато навърши 40 тя си го забранява. Тук е съвсем сама, без семейство, бeз старите си приятели, за германците нещата стоят по-друг начин, семействата им са тук, приятелите, всичко. Мисля, че когато си далеч от дома, всичко е много по-трудно.“

А ето каква бе и реакцията на Калина от Тервел - българската студентка, дала интервю за пиесата. Тя също присъстваше на премиерата:

„Беше ми интересно да видя моите собствени мисли и чувства, въплътени в друг човек, който се опитва да играе отчасти мен, отчасти не. Не е съвсем като някакъв огледален ефект, но беше много интересно да го видя.“

Подобно съдържание