1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Гастарбайтери летят към рая

В най-тежкия инцидент със срутване на сграда в Прага от 1965 година насам загинаха и двама българи, работили като строители - гастарбайтери. Георги Папакочев за някои от истинските причини за гибелта на двамата мъже.

default

Трагичният край на отчаяния стремеж към по-добър живот

Прага е пощаден от войните и природата град. Двете Световни войни не са засегнали сериозно историческите сгради на чешката столица, не успя да ги съсипе и разлялата се през лятото на 2002 година Вълтава, която покри по-ниските части на града с кални наноси. Онова, което оръжията и стихията не можаха да направят, го правят човешката лакомия и престъпност, заплатени с човешки живот.

Deutschland Allerheiligen Friedhof in Freiburg Grabmal

Прага - последна спирка за двамата български работници

Сградата в централна Прага, която погреба под развалините си четирима строителни гастарбайтери, двама от които българи, от 2006 година е изоставена – с течащ непрестанно покрив и разядени гредореди между трите рухнали етажа. Странните хора, които са я обитавали видимо нелегално, са гурбетчии от Източна Европа, подгонени в чужбина от нуждата да припечелят някое евро повече и готови на всякакви лишения, само за да изхранят семействата си в родината.

Гурбетчийска Голгота

През 10-те години, в които живях и работих в Прага, често съм наблюдавал тези отрудени хора, които още с пристигането си в града обикновено попадат в лапите на т. нар. ”трудови посредници” – най-често съмнителни фирми, откровени мафиотски групи или криминално проявени лица – за да потеглят към своята тежка гурбетчийска Голгота. Независимо дали са от периферията на сиромашка Украйна или от изнемогващите от безработица български и румънски градчета и села, тези хора пристигат в един от най-красивите европейски градове с мечтата за регламентиран труд, за нормални условия за живот, за по-висок жизнен стандарт и заплащане. Уви, между техните надежди и реалностите, както е в повечето посткомунистически държави, все още действа вездесъщата организирана престъпност, която взема своя „посреднически” пай.

Гастарбайтерите в Чехия не са никак малко. В началото на тази година са били регистрирани почти 300 хиляди чуждестранни работници, а работещите на черно със сигурност са двойно повече. Неотдавна Дойче Веле съобщи, че през март пражката полиция е арестувала трима украинци, които наемали на работа българи и румънци и ги третирали като роби. Хванали се на въдицата с фалшиви обяви по интернет, наивниците попадали в капана на престъпниците, които след като прибирали документите им за самоличност, ги принуждавали да работят по 16 часа, заключвали ги в претъпкани общежития и им давали храна един път на ден.

Euro Cent Münzen gezoomt p178

Гурбетчиите - принудени да работят за жълти стотинки

Всичко това срещу 4 евро надница

Тези несретници почиват само в неделя следобед, когато каталясали от умора и почти гладни, гаврътват чаша водка с няколко бири и заспиват буквално на улицата. И когато дойде време да потеглят обратно към родината, за да занесат припечеленото на близките, отново се изправят пред „филтъра” на мафията, която „за изпроводяк” им взема почти всичко заработено. А понякога и живота, ако не слушат.

Защо четиримата загинали гастарбайтери са се намирали в изоставената къща в Прага 1, където съседи твърдят, че от лятото там се чувал силен шум от пробивни и къртещи машини? Кой ги е наел на работа, как, при какви условия? Къде са се намирали личните им документи, които по време на инцидента не са открити у тях? Всичко това със сигурност ще бъде изяснено от пражката полиция, но онова, на което тя едва ли ще отговори, е кое продължава да прави българските „европейци” в толкова отчаяна и готова на всичко „работна ръка” 20 години след демократичния преход и след 3 години членство на страната им в ЕС? Отговорът на този въпрос е известен. Поне за българите.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание