1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Гангста рап. Коментар от Александър Андреев.

Протоколите от подслушването на така наречения антимафиот Иван Иванов (това „анти-„ май се оказва доста неуместно), публикувани от Медиапул, са печално доказателство не само за корупция и икономически бандитизъм.

default

По натрапчив начин те илюстрират и още един потискащ факт от българската действителност днес: в страната се шири масова неграмотност и дори хората, които държат в ръцете си много власт и/или пари, в комуникацията с околните звучат почти като неандерталци. В случаен синхрон с избухването на скандала „Иванов” учени от Софийския университет „Свети Климент Охридски” констатираха, че

„новите бизнесмени” в страната боравят с речник от 400 думи

- една даже благосклонно завишена цифра, ако анализираме многозначително-нечленоразделните реплики в споменатите протоколи. И пак в този контекст нека споменем и бездънно просташкия коментар на вътрешния министър Румен Петков по темата „Куйович”. Министърът не само очевидно не знае, че е грозно да се шегуваш с имената на хората, защото никой не си избира сам фамилията и не може да бъде припознаван като функция на името си. Петков окончателно окръгля картината с цинично-сексуален каламбур, който сякаш е изваден директно от речника на неговия приоритетен контингент: бандитите. Речник, използван именно от събеседниците в подслушаните разговори и преброен от професор Михаил Виденов от Софийския университет.

Казано накратко:

нечленоразделността вече си е направо шик в България.

Част от телевизиите и радиостанциите охотно връчват микрофони на откровено неграмотни хора, които занимават обществеността с отчайващо банални съобщения из всекидневието си, формулирани на някакво стържещо, препънато, малокръвно и просташко подобие на български език. Затова пък са изключително спонтанни и естествени, тези нови герои в българския Пантеон – факт, който явно масово се харесва. И понеже днес (не само в България) всяка мода идва отдолу, а не отгоре, езиковата мода също върви по петите на все по-необразованото и езиково недъгаво мнозинство. Чиито кумири, прочее, естествено са не авторите на дебели книги, а хората с дебели портфейли или бицепси. Макар че

това явление не е уникално българско.

Та нали и рап-модата със смъкнатите панталони, бандитската лексика, златните ланци и прочие атрибути, тръгна преди години не от другаде, а от затворите в САЩ.

Естествено, никой не може от днес за утре да научи един нов бизнесмен или дори министър (за обикновените апаши дори не говорим) да си служи с богат и точен български език. Но поне медиите и лавинообразно набъбващата интернет-публичност в България са длъжни да поддържат поне минимално равнище на грамотност и езикова култура. Защото ерозията на езика, ще ви го каже всеки специалист, е сигнал за ерозия на мисленето и в крайна сметка на цялото общество.