1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Газът като стока за политически сделки

Коментар за ескалацията на спора между Киев и Москва oт Корнелия Рабиц

Ескалацията, от която се опасяваха мнозина, настъпи: Русия постепенно затваря кранчето на Украйна. Налягането в тръбопроводите пада, докато политическият натиск се увеличава. Руското председателство в Г 8 започва с този ударен акцент и загрижеността по повод на намаляващите или дори изобщо спирането на доставките на газ за Европа нараства в столиците на ЕС. Тази загриженост е егоистична. Индустриалните сдружения в Германия вече побързаха да уверят, че никой в Германия няма да мръзне в жилището си. И че цените ще останат стабилни. От гледна точка на изтормозените украйнци това ще да прозвучи като подигравка. Европа изчака дълго, залъгвайки стремящата се към Запада Украйна с обещания. Сега ЕС се задоволява с общи фрази по адрес на Киев и с призиви към двете спорещи страни, да бъдат така добри да се поразумеят. В момента, в който кризата настъпи, Украйна бе изоставена на произвола на руската политика на извиване на ръце. Цената на зависимостта от руските газови доставки от енергийния гигант “Газпром” е висока във всяко едно отношение. Време би било и Западна Европа, в това число най-вече Германия, да се помисли за алтернативи.

Руската страна иска пазарни цени за газовите си доставки. Това е нейно законно право. В енергийната политика няма подаръци и политически преференциални цени очевидно в наши дни не може да очаква никой освен беларуския диктатор Лукашенко. Защо значи Газпром да подарява на Украйна грешни пари? Какво обаче означава пазарна цена? Балтийските държави плащат по около 120 долара, Турция – 100, Кавказките републики – също по около 100 долара. А Беларус – 47 долара. От Украйна Газпром иска 230 долара, над 4 пъти повече от досегашната сума. Дали това е случайно съвпадение? Още повече че Руската федерация, чиито приходи от енергийни сделки постоянно нарастват, понастоящем не е финансово зависима от допълнителни украйнски плащания.

Ето защо е близко до ума предположението, че други са мотивите, подклаждащи спора. Както е известно, руският концерн “Газпром” действа изцяло в унисон с политиката на Кремъл. А Кремъл очевидно възнамерява да използва “газовия лост”, за да наказва непослушни бивши съюзници. Който се стреми към Запада, трябва да плаща и западни цени. Руската политика и и кономика ръка за ръка злоупотребяват с ресурсното богатство за постигнето на геополитически цели. След резкия спад на международния престиж, след загубата на ролята на велика сила, Русия сега открива за себе си ролята на световна суровинна сила. Газът се превръща в стока за политически сделки. В случая става дума за циничен покер със залог природни богатства и доминация.

Киев по всяка вероятност в крайна сметка ще трябва, скърцайки със зъби, да се примири с неизбежното. Почтеност от страна на Кремъл не може да се очаква. Постепенно повишаване на цените, плаващ преход към ерата на капитализма – всичко това би било мислимо, но не е част от сметките, които си правят господата от Газпром.

Както и да приключи спорът, едно нещо Москва със сигурност няма да постигне: Украйна да се отвърне от Запада. Точно обратното: политическото изнудване не увеличава симпатиите, а ги намалява.