1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Газов спор и с Беларус

В началото на годината засегната беше Украйна. Тогава Русия завъртя кранчета за газа. После дойде ред на ред на Грузия. Преди една седмица страната се отърва на косъм от спиране на доставките, след като отстъпи пред руските искания за двойно по-високи цени в бъдеще. Сега явно на прицел попада Беларус. Газпром твърди, че просто защитава укономическите си интереси. Дали това е наистина така? Коментар на Корнел

default

�я Рабиц

.

Борба за надмощие около газа: едновремешните съюзници Русия и Беларус си разменят заплахи в края на 2006 –та година. Само преди няколко месеца руското ръководство изпрати поздрави към съседната страна по повод резултатите от манипулираните президентски избори. Сега обаче братството между Москва и Минск явно е окончателно приключило.Дали ще се стигне до траен разрив в отношенията или кризата ще приключи само за няколко дни – още е рано да се каже.

В едно поне може да се даде право на руската страна : действително газът е ценен ресурс. Защо – следователно – държавният монополист Газпром – да я подарява на смешни или преференциални цени на бившите приятели? В условията на новото време много фактори говорят за нуждата от реалистична политика на цените в условията на пазарно стопанство. Саме че, една година след подобен спор на Русия с Украйна – възниква съмнението, че суровината вече се е превърнала в инструмент на руската външна политика за оказване на влияние. Зад Газпром стои Кремъл, а зад икономическите интереси се крият политически. Става дума не само за големи печалби, а и за желанието за тотален контрол над цялата снабдителна верига.: от добива на газа, през транзитирането му та до крайните потребители в Европа. Освен това съществува желанието да бъдат наказани някои съседи, които от гледна точка на руснаците са се държали не според очакванията. В крайна сметка руското ръководство продължава да страда от травматичните преживявания за загубения вече статут на велика сила. Затова поставена цел очевидно е, страната да се утвърди поне като “енергийна велика сила”.

Разбира се, че Европа забелязва, колко едностранчиво Москва тълкува енергийното си партньорство с други страни. Руските предприятия усилено излизат на европейския пазар, инвеститорите от Запада обаче получават доста затруднен достъп до сделки в енергийния сектор в Русия – без да се съобразят с факта, че нарушават договори и закони. Русия играе не според общоприетите правила на играта, а като се съобразява главно с личния си вкус, поради което непрекъснато и се налага да слуша критики относно сериозността и способността да и се гласува доверие.

Дали сега вследствие на спора, международно критикуваният и изолиран режим на Лукашенко няма да се провали, поради липсата на пари. Дали това не е началото на края на ерата Лукашенко? Москва пък доволно може да потрие ръце от своя успешен шахматен ход: Едва ли някой на Запад ще издигне глас в защита на Лукашенко, солидарността с режима в Беларус не би бил израз на политическа коректност.

Знае се, че Европа и занапред ще се нуждае от големи количества газ и петрол. Русия разполага с тези суровини и също има интерес, доставките да са гарантирани. От гледна точка на Запада – не са оправдани опасенията ,че потребителите могат да се окажат наказани и да пострадат от политическите разпри. Зависимостта – в крайна сметка – е взаимна. ЕС обаче – не е така лишен от средства за оказване на натиск, както изглежда на пръв поглед. Той може да окаже политическо влияние и да изрази недоволството си от политиката на цени, водена от Москва. Редно е на глас да се озрази и съмнение в истинските намерения, които се крият зад променените енергийни цени. С когото и да се води спор: редно е той да се води принципно, а не конюнктурно.