1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Газовият пистолет в “Английската градина”

Под това заглавие швейцарският всекидневник “Нойе Цюрхер Цайтунг” пише следното за богатия опит на руските тайни служби в убийствата с помощта на отрови:

default

Малко преди смъртта си Георги Марков преживява нещо странно. Българинът, бивш приближен на шефа на Комунистическата партия Живков, върви по моста Ватерло в Лондон, когато непознат се блъсва в него. Непознатият се извинява и изчезва. Впоследствие Марков заболява и е откаран в болница. При прегледа е открита малка прорезна рана и куха сачма с диаметър един милиметър и половина и два малки отвора. Няколко дни по-късно, на 11-ти септември 1978 г. изгнаникът, който заработва като автор на радио- предавания за комунистическия режим в България.

Неизяснените обстоятелства около тази смърт водят дотам, че лекари в Париж преглеждат още веднъж основно българския емигрант Владимир Костов. Костов е откаран в болница още през август с подобни симптоми, но оцелява. И в неговото тяло е открита куха сачма. Междувременно се знае, че резидентът на КГБ във Вашингтон закупил чадъри, които техническият отдел в Москва преработил. Чадърите били снабдени с устройство с газ под налягане, с което се изстрелват капсулите. Последните са съдържали по всяка вероятност рицин, отрова добивана от зърната на рициновия храст, с каквато през последните години експериментират и ислямските терористи.

КГБ извършва техническата подготовка за атентатите в Париж и Лондон, извършени по-късно от агенти на българската тайна служба. Съветската тайна полиция е използвала отрова и по-преди. Така през 50-те години човекът на КГБ Богдан Сташински е командирован в централата на тайната служба в Берлин-Карлсхорст, за да убие, живеещи в Мюхен украински националисти. През 1957-ма г. той убива първо Лев Ребет, адве години по-късно – Степан бандера. И в двата случая той използва конструриран специално за целта газов пистолет, действащ на принципа на пулверизатора. Сташински изстрелва в лицата на жертвите си цианкалиев газ, който те вдишват.

Хора от западно-германските тайни служби си спомнят, че първоначално смъртта на Бандера и Ребет била обяснявана със сърдечен пристъп. Ала Сташински дезертира в 1961 г. във ФРГ и прави самопризнания. Впоследствие намират и пневматичния пистолет там, където агентът го изхвърля след втория атентат – в Ледения поток в Английската градина, известния мюнхенски парк. Германското разузнаване Бундеснахрихтендийнст /БНД/ осигурява на Сташински нова самоличност и го заобикаля с грижи – включително и в Коледната и Новогодишната нощ.

В началото на 60-те години БНД се сблъсква с нови съветски нападения с отрова. Така например техник на разузнаването претърсва германското посолство в Москва за подслушвателни устройства. Намира няколко, но това не остава незабелязано и от КГБ.

Непредпазливо техникът след свършената работа посещава манастира в Загорск извън Москва, където лесно става жертва на атака. В манастира неизвестни лица го обстрелват в областта на слабините със силно изгаряща течност, която извиканият малко по-късно лекар на американското посолство определя като зарин. Жертвата трябва да бъде изпратена със самолет на лечение в Германия, но съветските власти отказват да го пуснат. Очевидно КГБ иска да си отмъсти за откриването на “бръмбарите” или пък тайната служба храни надежди да получи допълнителна информация, кои подслушвателни устройства точно са били открити. Вследствие на оказания от германското посолство натиск човекът на БНД е върнат в Германия и излекуван.

Случаите с украинците и с човека на германското разузнаване са от 50-те и началото на 60-те години, а по този начин от период, в който и двете страни по студената война действат с много бруталност. И американското ЦРУ планира убийства с отрова зад граница, например на Фидел Кастро. Организациите-предшественички на КГБ започват още кратко време след Октомврийската революция да убиват руски монархисти и комунисти-отцепници в изгнание. Противниците на режима не могат да се чувстват сигурни никъде. Бригадите на убийците от Москва нанасят удари в САЩ, Франция, Великобритания, дори в Мексико. Отровата е по-скоро изключение, обикновено се използват конвенционални оръжия: огнестрелни, взривни вещества или както в случая с революционера Троцки – шило за лед.

В хода на политиката на разведряване броят на “извън-легалните умъртвявания” зад граница в тайната война на великите сили намалява. От американска страна такива убийства през 80-те и най-вече през 90-те години са редки. Едва борбата срещу тероризма след 11-ти септември 2001 г. довежда до поврат. Съветските, а по-късно и руските служби от край време са по-малко сдържани, но и там убийствата по държавна поръчка намалявт.

Типични за началото на 90-те години са по-скоро извършваните от престъпници или бивши хора на тайните служби поръчкови убийства на банкери и индустриалци. Мотивите са в повечето случай, свързани с бизнес. Атентатите по политически причини като през 1994 г. срещу журналиста Дмитрий Холодов остават рядкост. Полицията така и не разкрива извършителите, така че за подбудителите може само да се правят предположения.

Със започването на първата война в Чечения в официална практика се се превръща целенасоченото ликвидиране на бунтовнически лидери в Русия и зад граница, оправдавано, както и американските убийства на ислямски терористи, като вид бойно действие. Така например жертва на бомбен атентат през 2004 г. в Катар става бившия чеченски “президент” Салимхан Яндарбиев. Предполага се, че се използват и отрови. През март 2002 г. вследствие на атентат в Кавказ загива роденият в Саудитска Арабия чеченски бунтовнически командир Ибн ал Хатаб. Според някои сведения, нает от руското контраразузнаване ФСБ дагестанец предал на Хатаб писмо обработено с отрова, задействаща се при контакт с кожата.

Убийства с отрова по задание на тайна служба се извършват не само във филмите за Джеймс Бонд, в които странният “Кю” изработва смъртоносни играчки. Отровата се ползва с предимство пред традиционните методи поради две причини: извършителите могат да се надяват, че насилственвата смърт ще остане неразкрита или пък, както в случая с Хатаб, не могат да се доберат до жертвата, защото тя е предупредена и взима мерки за сигурността си.

И двете причини обаче не изглеждат вероятни в случая със сътрудника-ренегат на ФСБ Александър Литвиненко, за когото се предполага, че е починал в Лондон вследствие на отравяне с полоний 210. Радиоактивният елемент е лесен за идагноза т.е. смъртта не може да мине за естествена. Освен това при използването на трудния за набавяне полоний може да се очаква, че обществеността ще свърже официални руски инстанции със случая. Тъй като литвиненко живее неохраняван в Лондон, покушение с огнестрелно оръжие би могло много по-лесно да се припише на руската мафия от атентат с екзотично вещество.

Смъртта на Александър Литвиненко остава загадка. Докато начинът на извършване говори по-скоро против авторското право на руска тайна служба, възможните мотиви са именно в тази посока. От една страна убийствата по политически причини в Русия отново са се увеличили от края на 90-те години насам. Заради войната в Чечения и политиката на бившия офицер от КГБ Рутин тайните служби днес имат много повече свобода на действие, която са готови евентуално да използват и без знанието на Кремъл. А и в края на крайщата какти и преди до ден днешен мнозина руски тайни агенти вярват, че ренегатите и родоотстъпниците като Литвиненко не заслужават нищо друго освен смърт.