1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В търсене на обща европейска енергийна политика

Макар междувременно и вече уреден, спорът между Украйна и Русия за газовите доставки откроява още по-ясно необходимостта Европейският съюз да разработисвоя перспективна обща енергийна политика.

default

Действително ли се събуди Европейският съюз? Ще си направи ли изводи от спора между Русия и Украйна? В крайна сметка някои страни-членки на евросъюза осезаемо почувстваха последиците от този спор в намалените почти наполовина газови доставки. Може да звучи цинично, но кратковременната криза идва навреме. Защото сега всеки разбира, че Европейският съюз ще трябва в бъдеще да е добре въоръжен срещу евентуални затруднения в енергийното снабдяване. Още през 2004 г. евросъюзът прие директива в тази насока; само че тя предвижда главно само по-добра координация на мерките, вземани в отделните държави. Постигнатите досега резултати далеч не са достатъчни. Зависимостта на Европа от енергиен внос ще нараства изключително бързо, както и конкуренцията на енергийните пазари. В крайна сметка и икономически бързо развиващи се страни като Китай и Индия поглъщат много от доставките на петрол и природен газ. Какви са възможните последици, видяхме в края на миналата година, когато цените на бензина, суровия петрол и отоплителния газ хвръкнаха нагоре.

Крайно време е, с други думи, да се помисли как да се въоръжи Европейският съюз срещу все по-ожесточените битки за недостатъчните енергийни ресурси. За целта всички страни членки на евросъюза трябва да осъзнаят, че се возят в една лодка, все едно дали едни разполагат с петролни и газови находища или не. Точно това обаче засега не става. Най-вече Лондон не желае евросъюзът да му диктува какво да прави с националните си енергийни запаси. Но не за това става дума. Европейският съюз ще намери, разбира се, отговор на въпроса как да се балансират между отделните страни кратковременни прекъсвания на доставките. Много по-важно и належащо е да се разработи дългосрочна стратегия. Как да се ограничи зависимостта от страни като Русия, от производители на петрол като Саудитска Арабия и Иран? Това са все страни, които не отговарят точно на западните представи за стабилност и демокрация и по всяко време могат да спрат доставките. Европейският комисар по енергийните въпроси Андрис Рибалг е прав, когато поставя на първо място засиленото поощряване на възобновяемите енергии. В това отношение евросъюзът здравата изостава в осъществяването на целите си. Необходимо е преди всичко да се постигне единство по отношение на бъдещия курс в енергийната политика. Засега нещата не изглеждат особено добре. Онези, които като Франция залагат на атомните електроцентрали или пък като Великобритания на националните газови и петролни находища, едва ли могат да осъзнаят, че ветрената, водната и слънчевата енергия ще играят все по-голяма роля. С други думи, на дневен ред спешно трябва да се постави въпроса за т.н. енергиен микс, за подходящото съчетаване на различни видове енергийни източници. Новото австрийско председателство на европейския съвет вече прие това предизвикателство. Като страна, която е бедна на енергийни ресурси, Австрия несъмнено има интерес от перспективна общоевропейска енергийна политика. Европейският съюз трябва обаче твърдо и единодушно да отстоява интересите си пред страните доставчици на енергия. Иначе интересите му няма да бъдат чути.