1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В сянката на "Бронзовия войник" - една година след размириците в Естония

В края на април миналата година естонските власти решиха да преместят паметника на Бронзовия войник във военното гробище на Талин.

default

Тези дни се проведоха редица дискусии и форуми, които да напомнят за случилото се преди година. Проведоха се и бдения в знак на протест срещу преместването на Бронзовия войник.

Събитията от "Бронзовата нощ" - така естонците наричат днес миналогодишните протести срещу преместването на Паметника на съветските войници. Размириците в Талин опровергаха

мита за мирната трансформация на Естония.

Социоложката Ирис Петай обяснява с какви трудности се сблъскват естонците по време на прехода, особено етническите руснаци, живеещи в Естония, разяснява Ирис Петай:

"Те трябваше да започнат да учат естонски. До тогава само около 15 до 20 процента от руснаците владееха естонски. Освен това беше въведена категорията "Гражданин на Естония". Всички неетнически естонци, независимо дали се чустват като пълноправни граждани на страната, получават паспорт на чужденци. А това е нещо много унизително."

Estland Tallinn Unruhen um sowjetisches Kriegerdenkmal weiten sich aus

По време на размириците в Талин през април 2007-ма година

Преди осем години се приема програма за интеграция на неетническите естонци. Първата точка от програмата са езикови курсове по естонски за руското население. Подобна е целта и на втората интеграционна програма, която естонското правителство стартира тази година. Социоложката Ирис Петай смята, че това е недостатъчно.

По-голямата част от младите етнически руснаци владее естонски.

"Руската младеж знае, че въпреки познанията си по естонски, обществото продължава да ги пренебрегва."

Ирис Петай смята, че естонците трябва да станат по толерантни. Според нея толерантността не е вродена, тя трябва да се възпита. Провеждането на съответни мерки обаче е възпрепятствано от настоящата политическа реалност и от страховете от миналото, казва Ирис Петай.

"Естонците на първо място се страхуват, че са малко.

Езикът и културата ни могат да изчезнат. Опасно е да позволим на руското население да говори на руски. Освен това естонците се страхуват от Русия. Тя е толкова голяма и може всеки момент да реши да ни окупира. Актуални анкети показват, че 80 процента от населението се страхува именно от това."

Въпреки това естонският историк Давид Всейов не смята, че в Естония съществува разделение на етническа основа. Според него етническата принадлежност е просто калъп, който може да се напълни с различно съдържание. От хората зависи обаче какво ще е съдържанието му:

"Ето защо не говоря за етнически конфликт. Според мен съществува конфликт между хора, които разсъждават и такива, които не разсъждават."