1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

В споровете около иранската атомна програма не се очертава разведряване.

До каква степен е възможно, дипломатите на ЕС да внесат успокоение?

Задава ли се нов военен конфликт - този път в Средния Изток- поради съмненията за притежавани атомни оръжия? Докато заплахата, произлизаща от Ирак се оказа несъществуваща, то положението с Иран е доста по-различно. Различни действия на режима в Техеран пораждат оправдани съмнения, че съществува стремеж за военно използване на атомната енергия. Съобщение в подобен смисъл направи и Международната агенция за атомна енергия.

Всъщност играта е винаги една и съща - твърди един британски дипломат: Нарасне ли натискът над Техеран - буквално в последния момент - оттам се подчиняват на изискванията на международната общност. Зададе ли се след това фаза на разведряване на напрежението, позициите на иранците отново се втвърдяват и така всичко започва пак от начало. Този модел на действие се наблюдава е в момента, само дни преди на 13.9. МААЕ да започне да разгрежда въпроса за иранската атомна програма.

Скоро ще се навърши година, откак външните министри на Великобритания, Франция и Германия упяха да окажат натиск над Техеран да подпише допълнителния протокол към Закона за неразпространение на атомните оръжия и да се откаже от обогатяването на уран. Европейците гордо се похвалиха с този си успех и се надяваха с това да отнемат вятъра от платната на американците, които още по онова време смятаха да внесат "случая Иран" за разглеждане пред Съвета за сигурност. Впоследствие обаче се оказа, че европейската еуфория е била преждевременна: Техеран продължи да разработва своята центрофуга за обогатяването на уран и обяви тази дейност във въпрос на "национална чест". Не само победилите на изборите през феврурари консерватори, но и считаният за реформатор президент Мохамад Хатами се обявиха против всякаква чужда намеса и заявиха, че Иран има пълното право да разработва атомната енергия за мирни цели, включително и да обогатява уран. Европейците се почувстваха излъгани и отново започнаха да критикуват Техеран. Говори се даже, че на Иран може да бъде поставен ултиматум до ноември да изпълни исканията на МААЕ. Подобен ултимутум всъщност има не толкова заплашителен, колкото отлагащ характер. Така европейците де факто дават на Техеран отсрочка да модифицира политиката си през следващите два месеца и тка да избегне открита конфронтация със САЩ още преди президентските избори.

Колкото и да е отрицателен опита на САЩ от Ирак, някои консервативните кръгове в Америка продължават да настояват, Иран да бъде поставен под засилен натиск. Те предлагат и действия, аналогични на тези по отношение на Ирак - първо декларация на Съвета за сигурност, осъждаща поведението на Иран, а после евентуално и военни действия срещу тази страна. Въпросните консервативни американски среди - по този въпрос - са тясно свързани с израелското правителство, което в последно време също засили кампанията си срещу Техеранската атомна програма.

Докато Иран винаги повтаря, че неговите атомни проекти служат единствено на мирни цели - а именно на произвеждането на електроенергия - в Израел са убедени, че Иран преследва военни цели. Во подкрепа на тази теория се привежад аргумента за проведените от Иран еспешни изпитания на ракетата "Шихаб" 3, с която впрочем може да бъде достигната територията на Израел. Иран пък на свой ред наблюдава с напрежение опитите на Израел, да се предпази от евентуални ракетни нападения. Последното изпитание на израелската отбранителна ракета "Арроу" се оказа обаче неуспешно. Вместо това вестниците започнаха да твърдят, че Вашингон дал на Ерусалим зелена светлина за нападение над ирански атомни съоръжения. Всичко това доведе до поредната полемика между Ерусалим и Техеран, в която Техеран даже заяви, че можело да прибегне до стратегията на превантивния удар, после обаче оттегли твърдението си.

В Международната агенция за атомна енергия едва ли са щастливи от подобно развитие на нещата. За разлика от Израел, Иран в миналото винаги добре си е сътрудничел с тази организация. Освен това се очертава и друга опасност: ако международният натиск над Техеран се засили прекомерно, Техеран би могъл да реши официално да се оттегли от международните споразумения за атомните оръжия и да откаже всякакъв по-нататъшен достъп до съоръженията си.