1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В Сирия печели... Путин!

Инго Мантойфел
23 септември 2015

С разширяването на военното си присъствие в Сирия Кремъл преследва повече от една цел. И както и да реагира Западът на това, Москва във всички случаи има печеливши позиции, пише в своя коментар Инго Мантойфел.

https://p.dw.com/p/1Gavc
Russland Präsident Wladimir Putin Overlay
Снимка: picture-alliance/dpa

Не, бежанската криза в Европа не е причината за това, че Русия изпраща в Сирия бойни самолети, хеликоптери и друга военна техника, предназначена за новата й военна база в тази страна. Кремъл вече обяви проблема с бежанците от Сирия и Близкия изток за вътрешен европейски проблем. Нещо повече: моралните ценности по принцип никога досега не са представлявали изходна точка за външната политика на Русия.

Важни са само националните интереси

Москва се води единствено от обективните уж геополитически интереси на държавите. Игнорирайки етичната страна на въпроса за това, че и самата тя носи част от отговорността за кървавата баня в Сирия, руската външна политика никога не се е смущавала да подкрепя режима на Асад дипломатически и военно. В крайна сметка Асад е последният партньор на Русия в Близкия изток. Това и само това е от значение за руския стремеж към власт.

От края на лятото обаче Кремъл има основание да се тревожи, защото Асад започва да губи позиции: атомната сделка с Иран намали конфронтацията между САЩ и Иран, който всъщност е най-важният партньор на Асад. А засилените военни интервенции на САЩ и на Турция в Сирия са насочени основно срещу убийците от "Ислямска държава" (ИД), но в крайна сметка застрашават и остатъците от режима на Асад.

Затова руският президент явно е решил да поеме инициативата в свои ръце. Почти незабелязано от Запада, който се бори срещу ИД, Путин светкавично създаде през последните седмици нова руска военна база на сирийския бряг. В очакваната с интерес реч на руския президент пред Общото събрание на ООН в края на този месец, той със сигурност ще представи това като руски принос към битката срещу джихадистите, което обаче няма да му попречи да продължи да подкрепя Асад.

Минималните и максималните цели на Москва

Ако САЩ и другите западни държави се примирят с подобен руски подход, ще се окаже, че Путин е изпълнил своята програма максимум: да пробие международната изолация на Русия, в която тя изпадна след анексирането на Крим и войната в Източна Украйна. Освен това Русия ще получи международно признание като Велика сила, която отново да може да се равнява със САЩ. В същото време режимът на Асад в Сирия временно ще бъде спасен, което също ще се тълкува като доказателство за руската мощ.

Ако обаче САЩ отхвърлят предложението за обща антитерористична коалиция срещу ИД, с цената на временно замразяване на въпроса за политическото бъдеще на Асад, Москва въпреки това би излязла с подсилени позиции от сегашната ситуация. Така или иначе Русия успя да се сдобие с нова военна база по стратегически важното източно средиземноморско крайбрежие. Дори ако Сирия продължи да се разпада в хода на Гражданската война, регионът на Латакия, където се намира базата, е много добре подбран. Там се намира например родното място на фамилията Асад, но по-важното е, че мястото е историческа родина на алевитското население, което вероятно ще формира естественото ядро на една бъдеща алевитска държава след края на ерата Асад. Такава вече е съществувала веднъж - след края на Първата световна война под френско управление.

Mannteufel Ingo Kommentarbild App
Инго Мантойфел

В замяна на правото да поддържа военната си база в Латакия, Москва би могла да се демонстрира като защитничка на въпросната алевитска държава. Така Русия и занапред би могла да играе важна роля в Близкия изток. Дори и само тази минимална цел да бъде постигната, от гледна точка на Москва политиката на Путин спрямо Сирия би се оказала изцяло успешна.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата