1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

В подкрепа на жертвите на изтезанията

Равносметката, седемнайсет години след влизането в сила на международната конвенция против изтезанията, е и отрезвяваща и подтискаща: тази конвенция се нарушава в 130 страни по света.

Към "злодеите" се числят страни като Сирия, Судан, Бирма и - въпреки всички реформи - все още и Турция. Мнозина на Запад ще си кажат, че явно става дума все за страни, за които сме свикнали да чуваме такива неща. Само че мъчители има и сред нас - както показа разигралото се в багдадския затвор Абу Гураиб. При това не просто дребни биячи, а армейски командири.

Станалото в Абу Гураиб все още не е изяснено докрай и вероятно никога няма да се изясни. А онова, което става в затворническия лагер Гуантанамо, не е просветлено дори в зачатък. Да не говорим пък за край на тази порочна практика. Западът обаче не проявява голямо безпокойство относно тези неща. Размишлява се за това, как да се внедрят демокрацията, свободата и човешките права в Близкия Изток, без да се мисли, че тези идеи, които и без това са непопулярни в региона, ще се дискредитират окончателно щом самите пропагандисти не се придържат към тях.

Ставащото в някоя диктаторска държава не трябва разбира се да се равнопоставя с онова, което става в демократичните страни. Място за черно-бели сравнения няма. Особено когато става дума за сравнение между християнските и мюсюлманските страни. Не религията е коренът на описаното зло, а човешката корумпираност и слабост. А те се срещат както тук, така и там.

Сравнения са възможни когато става дума за това, кой как подхожда към проблема. В това отношение - при всичката критика - най-голямо признание се полага може би на Турция, която извърши една голяма вътрешна промяна. В сравнение с извършеното напоследък в Турция, западните демокрации не винаги се показват в най-добра светлина. В Германия примерно имаме един сравнително "незначителен" случай: обвинението срещу заместник-шефа на франкфуртската полиция, който заплашил един похитител с насилие, за да измъкне от него информация за местонахождението на отвлеченото дете.

Всичко това показва, че изтезанията не са ограничени до една страна или регион. Може и трябва наистина да се дискутира по въпроса дали при определени условия би било оправдано прибягването до изтезание с цел защитата на невинни хора. Тази дискусия е в ход, но тя опира вече до своите граници: всяко добронамерено ограничаване на забраната за изтезания заплашва да разводни цялата забрана и да я направи безпредметна. Затова трябва да се съгласим, че забраната на изтезанията е универсална - и трябва да се спазва.

Подобно съдържание