1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

В Найроби започва конференция на ООН по въпросите на климата.

Над 6000 учасници от цял свят – учени, представители на неправителствени организации и политици по екология, ще обсъждат по-нататъшните действия за борба срещу глобалното затопляне на климата.

default

В Найроби започва конференция на ООН по въпросите на климата. Над 6000 учасници от цял свят – учени, представители на неправителствени организации и политици по екология, ще обсъждат по-нататъшните действия за борба срещу глобалното затопляне на климата.

Глобалните проблеми вече са налице, единственото, над което човекът все още може да окаже влияние е, размерът на всеобщото затопляне. До този извод достига една световна студия, в чието съставяне са участвали няколко стотин учени от цял свят. В нея са събрани и актуалните резултати от научните изследвания на климата. Крайният резултат е изключително тревожен. Мартин Клаусен от института Макс Планк по метереология, който е участвал в съставянето на студията казва:

“В световен мащаб очакваме увеличаване на температурата от две и половина до 4 градуса по Целзий. За Германия това ще означава, в случай на силно увеличаване на газовете, предизвикващи парниковия ефект в атмосферата, че температурата ще се повиши с около три градуса по Целзий.”

На пръв поглед три градуса не са кой знае колко много, но резултатите от подобно нещо биха били катастрофални. Една британска студия, представена от бившия главен икономист на Световната банка сър Никълас Стърн описва една драматична криза на световната икономика, придружена от глобална депресия. Все пак експертът твърди, че има още време за да се вземат спешни мерки:

“Можем да имаме стопански прираст и въпреки това да щадим околната среда. Можем да усвояваме нови пазари с милиони нови потребители. Казано от гледна точка на икономиката: приспособяването ни подсигурява нови печалби. Самодоволството унищожава икономическия прираст.”

Действителността обаче изглежда по-различно: изхвърлянето на вредни веща в атмосферата от развитите индустриални държави се е увеличило независимо от това, че тези държави поеха задължения по опазването на климата, записани в протокола от Киото. Важно е обаче освен това в усилията по опазването на климата да се интегрират и развиващите се страни или някои бурноразвиващите се икономика като Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка. Произвежданите от тях вредни газове обаче растат лавинообразно. Нещо повече – те дори не си поставят цел да се ограничават. Важно е същото така обвързването на развиващите се страни, които най-малко участват в замърсяването на въздуха, но затова пък са най-силно засегнати от последиците на климатичните промени. Германският министър на околната среда Зигмар Габриел казва:

“Развиващите се страни с право си казват :Ние не носим отговорност за това развитие – вие, развитите индустриални държави – носите отговорността за това. Следователно, моля, помогнете ни да се опазим от вредните последствия”.

Що се отнася до Германия, тя е поела задължението, да редуцира вредните газове в атмосферата с 21% до 2012 година. Макар, че това обещание ще бъде реализирано, то далеч не е достатъчно. Според експерти, в бъдеще ще са нужни още по-радикални редукции на замърсяванията от по 30, 40, и повече процента.