1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

В много от източноевропейските страни процъфтява сенчестата икономика

Годините след краха на комунистическите режими в Централна и Източна Европа бяха свързани със значителни лишения за хората. Мнозина, които до преди това бяха работили в западналите държавни предприятия и чията квалификация не беше достатъчна за изискванията на новите фирми, се оказаха на улицата. Поади липсата на достатъчно социални блага, се проправи пътя към работата на черно, с цел да се печелят необходимите за издръжката на живота злоти и крони.

Може само да се предполага, колко голяма е действителната икономическа "сива зона" в страните-кандидатки за членство в ЕС. Между отделните страни обаче се наблюдават сериозни отличия: Докато сенчестата икономика в Чешката и в Словашката републики е имала относителен дял от едва 18% от Брутния вътрешене продукт, създаван между 2000-та и 2002 година, то за същия период в Естония и Латвия този дял е от 40 на сто. Като се абстрахираме от особените проблеми на хората между Рига и София, разпространението на сенчестата икономика зависи главно от това, колко добре и стабилно функционира съответната държава. Страни с правна сигурност и стабилни администрации като Холандия, Великобритания или Австрия - по правило имат значително по-малко проблеми със сенчестата икономика, отколкото страни с по-лоши държавни институции като България и Румъния.

Това, че например във Финландия или Швеция - независимо от добрите държавни рамкови условия - много се работи "на черно", се дължи преди всичко на високите държавни удръжки. Независимо от това обаче е ясно, че фирми, които планират своите инвестиции в стабилна държавна рамка и могат да преследват интересите си пред съдебните инстанции, ще предпочитата да работят в официалния сектор, а не в нелегалния. Обратно - да фирмите ще бъде по-изгодно да се насочат към сенчестата икономика, когато е ясно, че на ниво държавна администрация ще имат взимане даване с подкупни служители.

Тази зависимост е доказана от данните на неправителствената организация Трансперънси Интернешънъл. Нейният корупционен индекс представлява скала от нула до десет / от най-ниската до най-високата степен на подкупност/. За Румъния например този индекс сочи стойност от 7,4, Латвия - 6,3. В Западна Европа стойностите обикновенно са значително под 3 - там сенчестата икономика на практика играе малка роля.

Иенно по тази причина си заслужава, страните в преход да се борят срещу корупцията и за едно по-прозрачно административно управление. Освен това икономиката е нужно да продължи да се либерализира. Колкото повече свободи отпуска една стрнана на своите граждани и фирми, толкова по-малко процъфтява корупцията. Защото конкуренцията и пазарната икономика се грижат за прозрачна връзка между цена и качество и утежняват шуро-баджанащината.

Подобно съдържание