1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

В Лисабон се състоя срещата на върха между ЕС и Африка.

Изготвена беше съвместна стратегия и план за действия, който си поставя за цел да доразвие отношенията между двата континента. Какво беше постигнато в Лисабон? Коментар на Йоханес Бек.

default

Между африканските и европейските държави останаха редица нерешени въпроси

31 помещения бяха определени за пресконференции, които и през двата дни останаха почти неизползвани. Срещата на върха между ЕС и Африка протече предимно при закрити врати. На журналистите бяха представени само отделни кратки съобщения. Същинската част от работата на срещата, дискусиите в пленарната зала между политиците от двата континента, се състояха почти изцяло при закрити врати и пълна липса на журналисти, микрофони и видеокамери. Прозрачността - за съжаление - изглежда по друг начин. Жалко, защото Лисабон предлагаше шанс открито да се обсъди катастрофалното положение на човешките права в много африкански държави - Зимбабве, Судан, Сомалия, Ангола, Еритрея - списъкът е доста дълъг. Все пак темата за човешките права не беше изключена напълно, каквито бяха предварителните опасения. Европейците категорично заявиха пред суданския президент Омар ел Башир, че Судан трябва да окаже по-голяма подкрепа на мироопазващите войски на Африканския Съюз и ООН. Германската канцлерка Меркел пък заяви достатъчно ясно, че положението с човешките права в Зимбабве е неприемливо.Това все пак е напредък в сравнение с предишната среща на върха преди седем години. И все пак малко повече публичност нямаше да навреди. Рядко в Европа са гостували толкова много диктатори наведнъж. Рядко Европа е имала подобен шанс да заяви недвусмислено, че европейците държат изключително много на спазването на човешките права, на демокрацията и правовата държава.

Отрицателно беше това, че европейците направиха опит почти да изключат темата за предвидените споразумения за свободна търговия, което даде на някои африкански държави, като например Сенегал, възможност да обявят въпросните споразумения за "мъртви" и да поискат нови преговори. Това беше шамар за онези представители на ЕС, които до последно изразяваха оптимистични очаквания по въпроса. Шамарът беше впрочем изцяло заслужен, защото европейците се опитват по заобиколен начин да дискутират темата за достъп до африканските пазари на услуги и то, независимо от това, че в рамките на Световната търговска организация вече не се водят дискусии по този въпрос. Факт, който е неприятен за европейците, но с който те трябва да се съобразяват. Също както африканците с критиките на тема демокрация и човешки права.

Подобно съдържание