1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

В кои европейски държави българите имат вече право на работа?

Присъединяване на България към Европейския Съюз открива пред мнозина българи възможността да потърсят професионална реализация в някоя от останалите 26 страни-членки на общността. Изследване на българското министерство на труда посочва, че в това отношение повечето българи предпочитат южните европейски държави. Какъв е регламентът в страните-членки на европейската общност по отношение на достъпа до тр

default

удовия им пазар за българи?


Според условията на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС страните-членки имат право да ограничат достъпа до трудовия си пазар за граждани от двете страни до най-много седем години. Германия продължи политиката си на преходните ограничения, които важат до 2011-та година и за страните, присъединили се към ЕС през 2004-та година. Великобритания и Ирландия премахнаха политиката си на отворените врати за източноевропейски работници, като ограничиха притока на български и румънски имигранти след присъединяването на страните им към ЕС. При последното разширяване на общността Великобритания, Швеция и Ирландия отвориха трудовите си пазари за работници от общо осем източноевропейски държави. Очакванията на британското правитлство за не повече от 13 000 имигранти бяха значително надхвърлени. През август миналата година британският кабинет оповести, че до този момент в страната са пристигнали най-малко 400 000 имигранти от източневропейските страни-членки на общността. Официално изследване посочва, че ако продължи политиката си на отврените врати и след 1-ви януари 2007-ма година, Великобритания ще трябва да приеме близо 140 000 търсещи работа българи и румънци. В края на януари британският заместник министър-председател Джон Прескот увери, че въведените ограничения за достъпа на румънци и българи до трудовия пазар на Великобритания имат временен характер.

Дъблин беше втората европейска столица, която веднага след Лондон оповести, че налага ограничения за достъпа до трудовия си пазар за българи и румънци. Загубата на работни места в Ирландия, последвала от изтеглянето на някои мултинационални компании от страната, поражда притеснения относно възможностите на ирландския трудов пазар да приеме търсещи работа чужденци.

Също Испания, една от най-предпочитаните от българите страни по отношение на възможностите за труд, ограничи достъпа до трудовия си пазар за граждани на България и Румъния най-малко за две години. Испански неправителствени организации изтъкнаха, че това решение поражда разделения сред работещите в зависимост от съдбата, която им отрежда тяхната националност. Изтъква се още, че така се появяват работници първа категория – испанци, втора категория – от ЕС, и трета категория – от “преддверията” като българите и румънците. С това свое изявление неправителствените организациите насочиха вниманието върху факта, че при последното източно разширяване на ЕС Испания, наред с Италия и Гърция, се присъедини към лагера на либералните държави, които решиха да не прилагат трудови ограничения за работниците от осемте източневропейски държави, приети в европейската общност през 2004-та година. По преценка на испанските власти в страната живеят близо 300 000 българи и румънци без редовни документи. 55 000 са българите, които имат право на работа в Испания.

Италия и Унгария решиха да отворят частично трудовите си пазари за българи и румънци, а Португалия и Холандия наложиха преходен режим от две години. В рамките на тази година холандското правителство ще подложи решението си още веднъж на обсъждане.

Франция разреши на българи и румънци достъпа до общо 62 професии на трудовия си пазар - в строителния сектор, хотелиерството, ресторантьорството, търговията, индустрията и чистотата. 10 са страните от ЕС, които отвориха напълно трудовия си пазар за българи и румънци – Финландия, Швеция, Полша, Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Словения и Словакия.