1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"В" като вулва

Щом може да има културна история на целувката или на чайника, защо да няма културна история на женските гениталии? Стоян Гяуров представя книгата на Миту Саниал “Вулва”:

default

Видение в гората на злите духове

Вулва, а не волво. Сигурно и вие без проблеми различавате едното от другото. Но какво ще кажете за вулва и вагина? Каква е разликата между двете, има ли изобщо разлика, не става ли дума просто за “оная работа” или “онова там” между краката на жената? Малката анкета, която проведох сред колежки и познати, показа, че въпросът затруднява дори жените. Представям си колко трябва да е била объркана Миту Саниал, когато на 15 години за пръв път поднася огледалото към своите интимни части и, според собствения й разказ, „се почувствах като извънземно пред тези чужди и непонятни гениталии”, пред “тези двойни устни, които принадлежаха на един непознат свят”. Опитите й да открие в библиотеките някоя книга, която да й обясни този “непознат свят”, я довеждат до отчаяние, защото установява, че не знае какво точно и с какви думи да го търси. Постепенно тя научава, че доминиращата дума за женския полов орган е вагина, “ножницата” за “меча” на мъжа, пениса, докато вулвата, видимата външна обвивка, остава някъде на заден план. Психоанализата стига дори дотам да дефинира жената през липсата на пениса, тоест като празно място. Саниал намира верните думи, но разбира и нещо друго - че онова, което няма име, то не съществува. Със своята книга, резултат на близо двайсетгодишно проучване, Саниал, съвсем в библейски дух, иска да вдъхне живот на “застрашената зона”, наречена вулва, като върне името, а с това и достойнството й.

Със и без зъби

Нейната културна история на света под знака на вулвата в ежедневието и митологията, в медицината, литературата и изкуството, е богата на любопитни подробности, но същевременно разкрива и ограниченото полезрение на тази перспектива – самата авторка нерядко смесва вулва и вагина, жонглирайки произволно с двете понятия. Да не говорим за феминисткия догматизъм, който се прокрадва в работата й. От тази слабост на германската публицистка от индийско-полски произход няма и следа в първата част от книгата й, в която тя разгръща историческата панорама на една дълбоко вкоренена фалократична култура. Аристотел бил убеден, че само мъжът притежава достатъчно енергия, за да развие пълноценни полови органи, а Гален разглеждал женските гениталии като обърнати мъжки органи. Модерни теоретици като Барт и Лакан също представят вулвата като празнина или нищо, “в най-добрия случай като непълноценен пенис.” Същевременно това “нищо” се възприема от мъжа като врата към ада. Най-картинната илюстрация на този страх е прословутата vagina dentata, която се среща така често в митове и легенди, че получава и собствено наименование - вагина със зъби.

Ausstellungstipps vom 02.05.2008 Paul Klee

Легендите и фолклорът онагледяват и обратната тенденция – за магическата сила на разголената вулва, която е в състояние да пробуди мъртвите и да победи дявола; иска ли споменаване, че тази гледка е и проекция на съкровени мъжки фантазии. Плиний и Плутарх разказват за богове, които побягват при вида на разбулената вулва. Митичният ирландски герой Кучулейн се предал при настъплението на 150 жени с вдигнати поли. “Морето се успокоява, когато види женска вулва”, казвали в Каталония, а в Русия разправяли, че млада мома с вдигнати поли може да прогони мечка. Чудовищните женски туловища с широко зейнали утроби, скулптирани върху фасадите на много средновековни черкви, са имали предназначението да прогонват злите духове. В религиозната иконография, според Саниал, намира място дори вулвата на Дева Мария, символизирана от елегантната бадемова форма. Накратко: вулвата не се пренебрегва, възлагат й се дори важни функции, но успоредно с това “с огромни усилия тя бива очерняна и след това отречена, докато накрая се стига до абсурдното схващане, че за нея не си струва да се говори.” Защото: “Щом нямаш пенис, нямаш и ‘истински’ полов орган”.

Смокини и сливи

Женските гениталии оставят многозначителна следа и в езика. Ето две от множеството филологически находки на Саниал. Думата cunt, вулгарното обозначение на женския полов орган на английски, е означавала първоначално “свещено място” и е била свързана етимологически с queen, kin и country – кралица, род и родина. Смисловият обрат от светилище в клоака се извършва едва през 18 в. На латински пък fica означава не само смокиня, но и вулва. В съвременния италиански това е “мръсната” дума за съответния женски орган. От корена fica произлиза вулгарният немски глагол ficken, както и английското му съответствие fuck. Още по-интересно е, че от същия източник тръгва и немското прилагателно feige, страхлив, което през Средновековието е означавало всъщност “лъстив”, “безсрамен”. Изместването на значението (според “Речникът на братя Грим”) се е получило от заклеймяването на тъй наречените ficarii, онези мъже, които предпочитали да се занимават със “смокинята” на жена си вместо да ходят на война.