1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В Източна Европа икономиката изпреварва политиката

Колкото малко да е убедителна в момента Югоизточна Европа от политически аспект, толкова повече точки отбелязва в икономически план. През изминалите четири години югоизточноевропейските държави не само регистрираха най-висок стопански растеж в Европа, но и очевидно ще останат движещата сила на Европа и през следващите години. Това се констатира в анализ на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

След отрицателния вот на французите и холандците на реферндума за европейската конституция изглежда, че същите настроения са обхванали и страните от източната, югоизточната и средната част на Европа. Особено от страна на Югоизточна Европа пристигат все повече новини, които въодушевяват точно толкова малко, колкото и хладното и дъждовно лято на Запад. Така например румънското правителство разиграва вероятността за предсрочни избори, вместо да впрегне всичките си усилия за предвиденото за 2007-ма година присъединяване на страната към Европейския съюз. В България, която също се стреми към европейското членство, в продължение на два месеца усилията за съставяне на правителство бяха безплодни, а в Албания – също принципно кандидат за Общността – шест седмици след изборите избирателите продължават да чакат обявяването на официалните резултати.

На Балканите нещата не изглеждат по-добре: пътят на Хърватия към Европейския съюз продължава да е блокиран от това, че на правителството на Иво Санадер не се отдава да задържи обвинения във военопрестъпления генерал Анте Готовина и да го предаде на Хагския трибунал. По сходни причини няма как да напредне и процесът на евроинтеграция в Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина. В тези страни основните пречки носят имената на най-издирваните военопрестъпници от войните на Балканите – Радован Караджич и Ратко Младич. И като че ли тези затруднения не обременяват достатъчно бъдещето на Югоизточна Европа, ужасяващите природни катастрофи и водните стихии съсипаха големи части от България и Румъния и предизвикаха огромни щети, поставяйки пред неразрешими задачи неразполагащите със средства общини и слабата власт.

Но пък колкото малко да е убедителна в момента Югоизточна Европа от политически аспект, толкова повече точки отбелязва в икономически план. През изминалите четири години югоизточноевропейските държави не само регистрираха най-висок стопански растеж в Европа, но и очевидно ще останат движещата сила на Европа и през следващите години. Предимно на двете държави-кандидатки за Европейския съюз България и Румъния, благодарение на всеобхватните структурни реформи и балансираната фискална и парична политика, се отдаде да заинтересоват чуждестранните инвеститори и да привлекат капитал за модернизацията и изграждането на икономиката. Чрез туристическия си потенциал и Хърватия печели все повече и повече чужди капитали, макар икономическата активност в индустриалния сектор да не е толкова висока. Основания за предпазлив оптимизъм има и в Сърбия и Черна гора, където правителството най-накрая демонстрира решителност за провеждането на дълго отлаганите реформи. От своя страна и Босна и Херцеговина и Македония показаха очевиден стремеж за това да се подготвят добре за Европа.

Все пак в сравнение с новите държави-членки на Европейския съюз притокът на чуждестранни капитали към югоизточната част на континента е сравнително скромен. Но интензивността на привличането на чуждите инвестиции би трябвало да се запази и в бъдеще – на базата на ниските заплати и данъци, както и на напредващата интеграция към Европейския съюз.

И в осемте нови държави-членки на Европейския съюз от Средна и Източна Европа икономическото развитие впечатлява повече от политическото ежедневие. Крехкостта на управляващите коалиции, но често – и неспособността на политиците влизат в пълно противоречие с динамиката и съпротивителните сили на икономиката. В държите от Вишехрадската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия – през лятото отново беше отбелязан значителен икономически растеж. Бляскави са и резултатите на трите балтийски държави, че дори и сънливата Словения регистрира през 2004-та година рекорд в това отношение, който вероятно ще се задържи и през тази година. Нещо повече: Словения и трите балтийски държави толкова са напреднали в подготовката си за включване в евро-зоната, че за присъединяването им през 2007-ма година вече няма никакви съмнения. И Словакия е предприела немалко, за да предолее евро-бариерата. Благодарение на решителността при провеждането на реформите бившият “изтърсак” в областта на европейската интеграция се е превърнал в лидер на валутно-политическата интеграция. Присъединяването към европейския валутен механизъм е предвидено за следващия юни, членството в еврозоната – за януари 2009-та. Докато Полша ще трябва да изчака с приемането на еврото чак до 2010-та година. Чехия засега не бърза да се отказва от валутнополитическата си самостоятелност, а Унгария – поради тежките си бюджетни проблеми – надали би могла да стане част от евро-зоната преди 2011-та година.