1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

В задънена улица ли е близкоизточният мирен процес?

Разговор на Владимир Мюлер с израелския историк Моше Цимерман

Една от причините за застоя в близкоизточния мирен процес ефактът, че на палестинския премиер Ахмед Корая досега не сеудаде да разруши инфраструктурата на терора. Или с други думи казано: да разоръжи терористичните организации като Хамаси Ислямски джихад. Защо Корая не успя? Израелският историкМоше Цимерман отговаря така:

Цимерман: "Защото палестинското население ще бъде против всяка правителствена промяна, с която да се прекрати съпротивата срещу Израел. Тъй като в момента няма алтернатива на съпротивата, съществува само този вид терор, който се прилага, занего самия е твърде трудно да промени нещо в това отношение. А самите организации, Хамас, Джихад и др. са достатъчно силни, достатъчно въоръжени, за да продължат каузата си. Те нямат и ни най-валък интерес да преговарят с Израел или с Корая."

Ала и Израел не изпълнява задълженията, произтичащи от "Пътната карта" на "Близкоизточния квартет" и предвиждаща още през следващата година провъзгласяването на палестинска държава. Първата фаза предвиждаше разграждането на редица израелски селища в окупираните територии. Премиерът Шарон на няколко пъти говори за "болезнени компромиси", но в действителност не предприе нужните стъпки. Моше Цимерман е убеден,че Шарон е приел "пътната карта за мир" само привидно:

Цимерман: "Досега не бе докоснато нито едно селище, нито дори предмостието на някое от тях, именно защото правителството Шарон и неговите хора не са заинтересовани. а тъй като и американците не упражняват натиск, в момента наистина се говориза опразване на селища, ала натиск няма - то и политиката на Израел си остава същата. А щом политиката на Израел остава същата, от другата страна, от палестинската, няма причина да се прекратява терора или съпротивата, наречена интифада."

И двете страни все повече се отдалечават от идеите залегналив Пътната карта. Само преди няколко дни палестинският премиер Корая оповести, че в бъдеще палестинците ще се стремят към двунационална държава. Това би означавало, еврейската държава да изчезне от политическата карта, а израелци и палестинци да заживеят заедно в новосъздадена държава. Малко след това си изказване обаче Корая отново се отказа от този план.

Цимерман: "Това не може да се приема насериозно, но е един вид обица на ухото за израелците. ако не преговаряте достатъчно бързо с нас за създаването на две паралелно съществуващи държави, то в крайна сметка ще се стигне до една държава и в тази държава палестинците ще имат абсолютно мнозинство,което ще е краят на надеждите за еврейска държава"

Премиерът на Израел Ариел Шарон въпреки това още не искада се отказва от мирния план. На 12-ти януари той отново потвърди това в слово по телевизията, ала същевременно заплашвас едностранно отделяне без преговори. Това би означавало запалестинците сериозна загуба на територии - до 50 %. Моше Цимерман пояснява:

Цимерман: "Това е пак част от тактиката на Ариел Шарон. Той изхожда от неотстъпчивостта на палестинците, от там че те в момента не могат да дискутират с Израел като с равнопоставен партньор. ето защо палестинците са сдържани. Докато палестинците са сдържани, израелците и израелското правителство могат да използват лозунга "нямаме парньор насреща". Когато се използва този лозунг, разбира се, може да се предлагат едностранни стъпки или да се заплашва насрещната страна с едностранни стъпки. Така стоят нещата. А еддностарнните стъпки означават на практика анесиране поне на малки части от Западния бряг с помощта на новоизградената стена".

Докато между Израел и палестинците понастоящем не може дасе очаква напредък по посока към мира, Израел отправя мирнисигнали към традиционния противник Сирия: президентът на Израел Моше Катцав покани на 12-ти януапри сирийския си колегаБашар ел Асад на разговори в Ерусалим. Това сериозно предложение ли е или рекламен ход, както смятат някои наблюдатели?

Цимерман: "Политиката в Израел се прави от Ариел Шарон, от правителството, от коалицията, от колонистите, а не от президента на държавата Израел. И поради това е по-важно да се узнае, каква е реакцията от страна на правителството. Израелското правителство в никакъв случай не демонстрира ентусиазъм към започването на преговори със Сирия. Израел е твърде сдържани от тук може да се заключи, че в близко бъдеще няма да се стигне до мирни преговори между Израел и Сирия без натиск от Америка".