1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

В Ерусалим Меркел се поизхвърли

Оправдани ли бяха позициите, заети от германската канцлерка Меркел по време на посещението и в Ерусалим? Нашият близкоизточен наблюдател Петер Филип анализира резултатите от визитата.

Меркел в разговор с израелския президент Катцав

Меркел в разговор с израелския президент Катцав

Още преди близкоизточната си визита федералната канцлерка Меркел демонстрира добри дипломатически умения, както и самоувереност, която не се разколебава в трудни ситуации. В Ерусалим тя отново потвърди тези впечатления, макар времето за нейната визита там да беше възможно най-неблагоприятно. Израелският министър-председател Ариел Шарон продължава да е в кома, предизборната борба в Израел се води на пълни обороти, радикално-ислямистката организация “Хамас” ще влезе в новото палестинско правителството, а в международен мащаб тлее иранския атомен спор. Всичко това са основателни причини за отлагането на едно посещение на вежливост. Само че първата визита на всеки нов германски правителствен ръководител в Израел се числи към утвърдения ритуал между двете страни. Освен това посещението вече беше отлагано веднъж поради заболяването на Шарон, така че беше важно, Меркел да пътува до Близкия Изток. Още по-важно беше онова, което тя – като първият чуждестранен политик посетил региона след палестинските избори – имаше да каже по повод на резултата от тези избори: Хамас трябва да признае правото на съществуване на Израел, да се откаже от насилие и да се ангажира в процеса за мир. В противен случай – според Меркел - всяка чуждестранна- и най-вече европейска помощ за палистинците става немислима. Това послание произлиза не само от особените отношения между Израел и Германия, а и от честната загриженост на света за продължаването на мирния процес.

С изборната победа на Хмас колелото на историята отново беше завъртяно назад и всяка помощ за палестинците би могла да бъде тълкувана като подкрепа в борбата срещу Израел – също както беше преди сключването на споразумението от Осло. Европейците не са готови да приемат подобни упреци, но и едва ли имаше по—подходящ политик от Ангела Меркел, който открито да постави условията за бъдещото сътрудничество с палестинците. В крайна сметка Германия дава най-голямата част от общата европейска помощ за палестинците в размер на 500 милиона евро.

По този пункт обаче канцлерката може би отиде твърде далеч в демонстрацията на солидарност с Израел. Вината за това обаче е не толкова на самата Меркел, колкото на липсата на концепция и премисленост в позицията на европейците по атомния спор с Иран. Европейците в момента се колебаят между критики, заплахи и опити за убиждаване на Иран. Меркел обаче се поизсили като заяви в Ерусалим , че Иран представлявал “заплаха за демократичните страни в света”. По този начин тя със сигурност изговори точно онова, което изпитват израелците, но де факто с това си изказване се размина с действителността. Колкото и да са основателни критиките по повод словесните провокации на иранския президент Ахмадинеджад спрямо Израел и по повод на холокоста, и колкото и да е разбираемо недоверието спрямо атомните програми на Техеран, тези неща сами по себе си не означават по никакъв начин, че Иран предствалвява заплаха за демокрацията в света.