1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

В Германия се организира първата среща на преводачи от цял свят

”Вавилонски културни посредници” – под това заглавие вестник Нойе цюрихер цайтунг публикува статия за състоялата се наскоро в Германия среща на преводачи от цял свят. В нея е цитиран и известния български преводач Любомир Илиев. Ето какво пише НЦЦ:

default

Преводът е самотно изкуство. Ето защо нуждата от информационнен обмен и създаване на връзки между преводачите е голяма, независимо от езика, който говорят. Още повече, че подтикът за пренос на литературни произведения от една езикова среда в друга, идва често от самите преводачи. Това ги превръща в най-важните актьори на културния обмен, пише швейцарският всекидневник Нойе цюрихер Цайтунг и обобщава:

След падането на комунизма в Източна Европа ситуацията на преводачите там се промени из основи. До 1989-та година българският преводач Любомир Илиев превеждал предимно немска класика. През 70-те години превел два романа на Хайнрих Бьол. След като обаче Бьол се срещнал със Солженицин, Илиев изпаднал в затруднено положение. “Исках да имам спокойствие” обяснява той, затова подготвил списък с имена на немски класици, които били недостатъчно добре преведени на български и с които можел да се занимава през идните десетилетия. Например “Фауст”, който бил така зле преведен, че българските ученици се чудели, защо авторът на тази книга е сред класиците на немскоезичната литература. След пет години труд през ноември 1989-та година, когато Илиев приключил с новия превод, си казал, че сега най-после трябва да се случи нещо. На следващият ден паднала Берлинската стена и с това, казва той, започна новият ми живот на преводач. И тъй като Любомир Илиев е и издател, не му се налага да убеждава когото и да е било в необходимостта от превеждането на автори като ханс-Улрих Трайхел, Бернхард Шлинк, Мартин Зутер или пък Урс Видмер. В момента той превежда автобиографията на Гюнтер Граз, която се оказала доста по-трудна за превод от очакваното.”

След като дава няколко примера за трудности при превода заради различията в културното пространство, в което чуждият текст трябва да бъде възприет, НЦЦ пише:

“Обменът между колеги, които превеждат една и съща книга е от голямо значение. Ана Шибарова, например, говори с възторг за Европейския преводачески колеж в Щрален. Когато била там превеждала Елиас Канети на руски и се сблъскала с превода на формулировка, свързана с думата “апострофирам”. Речниците не помогнали. Тогава обаче срещнала в кухнята полския си колега, който намерил въпросното словосъчетание в преведената вече на полски книга. “Това ме наведе на нови мисли и асоциации. Често подобен подтик ти помага да откриеш най-добрата формулировка”, казва пред НЦЦ преводачката Шибарова. За Любомир Илиев този обмен на информация с “ходещите лексикони”, както той нарича колегите си, е най-важният момент от пребиваванията му в преводаческите колежи.

По-голямата част от работното си време обаче преводачите прекарват в собстевната си стая и Интернет се оказва най-доброто средство за връзка, пише НЦЦ и дава за пример новата интернет-страница на литературния колоквиум в Берлин, организирал международната среща на преводачите. На тази интернетстраница има и търсачка. С нея могат да се открият онези преводачи, които в различни точки на света превеждат една и съща книга, а различните форуми дават възможност за обмен на всякяква информация от полза за преводачите.

В края на статията си за значението на преводаческото изкуство НЦЦ пише:

Проектите на международните организации се мислят в милиарди евро, но когато става дума за преводи, може да се постигне много дори и с няколко милиона. Всяка година например Гьоте институт подпомага около 250 превода и отпуска за това сумата от половин милион евро. Рядко може да се правят такива важни инвестиции с толкова малки суми. Защото преводът на най-значимите литературни произведения е предпоставка за глобализацията