1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

В Атина се състоя балканска енергийна конференция с българско участие

В сряда и четвъртък (27-28.02) в гръцката столица се проведе Международна енергийна конференция. Актуалният повод е многостранното споразумение за транзит на руски петрол през България и Гърция към Западна Европа. Това споразумение се готви вече 14 години и вече е налице. Годишно 35 милиона тона суров петрол ще минават по тръбопровода, а това ще внесе нова динамика и в енергийния пазар в Югоизточна Европа. Минал

АЕЦ Козлодуй

АЕЦ Козлодуй

�та година всички държави от региона (без Турция) вече подписаха споразумение за вътрешния си енергиен пазар, което ще поощри търговията с ток и ще увеличи енергийната сигурност. Янис Пападимитриу информира за конференцията в Атина.

Югоизточна Европа залага на общата енергийна политика – или поне на хартия е така. Миналата година беше оповестено създаването на югоизточноевропейската енергийна общност, чиято цел е да подсигурява енергоснабдяването в региона и да регулира енергопазара според изискванията на ЕС. Време е да потръгнат и плановете за реформа в регионалния енергиен сектор. Любомир Велков, главен изпълнителен директор на българската Национална електрическа компания, обяснява:

“При наличната инфраструктура технически е много трудно да се внася електроенергия от Западна Европа. Има съвсем малко свързващи разпределители между енергийните системи на Западна и Югоизточна Европа. И понеже не можем да внасяме от там, на пазара се получава дефицит. А където има дефицит, там се покачват и цените – цените на енергията в целия регион.”

Не само Брюксел, но и Русия вече откри новите пазарни възможности в Югоизточна Европа. Предвидено е на 6 март Русия, Гърция и България да подпишат споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис – 280-километров тръбопровод, по който от черноморските пристанища през България ще се транспортира нефт към западноевропейските пазари. От споразумението е много доволен и гръцкият енергиен предприемач Димитрис Копелузос. Енергичният партньор на Газпром в Атина поддържа бизнес-контакти с Москва още от 1975 година. Копелузос смята за безпочвени безпокойството на многобройни експерти от нарастващото влияние на Русия върху енергоснабдяването в Европа:

“Трябва да вярваме на руснаците. Казвам го без никакви резерви. На тях може да се разчита. И освен това: не само Европа се нуждае от Русия, но и обратното. Русия е също толкова зависима от европейците, колкото и те от нея. За нея също е важно да продава петрола и газта си.”

В Гърция новият трансбалкански петролопровод се смята за престижен обект на модерната енергийна политика. Освен него се работи и по още един тръбопровод, който ще доставя природен газ от Каспийско море през Турция до Гърция, а оттам – за Италия. Двата тръбопровода трябва да заработят най-късно през 2011 година. Но мнозина политици още отсега обмислят и алтернативите. Сред тях е албанският министър на икономиката, търговията и енергетиката Генч Рули:

“Естествено Албания има голям интерес към такива проекти, защото ние сме единствената страна в региона, която няма достъп до нито един газопровод. В момента проверяваме различните възможности. С най-голямо желание бихме подкрепили проект, в който Албания участва не само като краен консуматор, но и като транзитна страна за енергийни доставки в посока към Европа. Това за нас е и финансово по-изгодно. Тръбопровод от Турция, през Гърция и Албания за Италия би бил най-малко 150 километра по-къс от всички други варианти.”

Страните от Югоизточна Европа все още залагат на традиционните енергоносители: въглища, лигнит и водна енергия. България иска да развива и ядрената си енергетика. След като четири от общо шестте реактора в старата АЕЦ Козлодуй бяха спрени заради многобройните им дефекти, България ще строи нова АЕЦ в Белене. Не всички съседни страни са щастливи от този факт, но България просто има нужда от повече енергия, казва Любомир Велков, шеф на Националната електрическа компания:

“Изключването на реакторите в Козлодуй създава допълнителен дефицит в нашия енергиен пазар. В резултат от това ни липсват 6 милиарда киловатчаса енергия. Доказва го фактът, че само за една година цената на енергията се увеличи от 30 до 50 процента.”

И в Югоизточна Европа не е толкова лесно да се намери оптималната комбинация от различни енергоносители. На първо време обаче за страните от региона е най-важно подсигуряването на непрестанно растящите енергийни нужди. ЕС може да помогне, но едва ли ще е готов и да плати спешно необходимата енергийна инфраструктура.