1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вътрешнополитическо отражение на Доклада на Европейската комисия за България

Как Докладът на Европейската комисия може да се превърне в средство за вътрешна разправа - коментар на Еми Барух

Убийството на Емил Кюлев на другия ден след оповестяването на мониторинговия доклад на ЕК, в който на първо място сред посочените проблеми е записана организираната престъпност, се яви като нагла демонстрация за безсилието на държавата, като добре организирана наказателна акция, чиято цел е да илюстрира отсъствието на капацитет за противодействие.

Съвпадението – което най-вероятно е просто зла ирония на съдбата, дава повод за още много изводи, известни не от вчера, а и не само у нас.

Това че знаем какво трябва да направим обаче, сякаш не ни прави по-мотивирани да го извършим. Няма друго обяснение за протакането на реформите в съдебната система или в областта на интелектуалната собственост например. Да не говорим за борбата с корупцията и с организираната престъпност, с която започнах. За тях се иска очевидно друг управленски модел и личности с друга професионална биография от тези, които в последните години управляват страната.

Докладът на Европейската комисия обаче едва ли ще послужи за катализатор на процесите, необходими за изпълнение на поетите от страната ангажименти.

Той е отправна точка за вътрешнополитически стратегии, интриги, нападки и манипулации.

Часове след оповестяването му стана ясно, че ще бъде поискано от сегашното правителство да плати с оставката си вероятното отлагане на приемането на България в Европейския съюз. Независимо от това, че коалицията БСП-НДСВ-ДПС управлява едва от няколко месеца и отговорността както за постигнатото, така и за непостигнатото би трябвало да се разпредели солидарно върху различните екипи работили през последните години в това направление.

Ако обаче България бъде допусната в клуба на 1 януари 2007, то по същата логика, лаврите ще ги оберат днешните управляващи. И понеже за определени среди тази хипотеза е по-лоша, отколкото отлагането на членството на страната, то те са готови да саботират реформите и да пречат. Не защото не харесват Европа, а защото тяхната партийна стратегия им е по-важна от дневния ред на страната.

Но не само в редиците на опозицията, а и сред управляващите започнаха да се градят защитни пояси, предвид лошите сигнали от Брюксел. Онези, които не са си свършили работата, са хората от предишния екип – е първото и най-логично твърдение, според така построената схема на кръгова отбрана. Тъй като обаче единственият министър останал на своя пост от кабинета Сакскоубргготски, е министърът на европейската интеграция, председателят на Парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков побърза да хвърли в пространството обвинението, че Меглена Кунева неправилно е предавала по трасето информацията – от което следват всички неблагополучия. Нека припомним обаче, че министър Кунева е министърът с една от най-безупречните репутации както според коментарите на независимите медии, така и според оценките на партньорите.

Меглена Кунева и преди, и сега е била припознавана много по-често като човекът на Европа в България, отколкото като човекът на България в Брюксел. По един добре познат роден български маниер у нас не се отчита какво печели страната от това да има експерт, който е спечелил доверието на едни особено трудни и взискателни партньори каквито са еврокомисарите. По един добре познат роден български маниер, не успяваме нито да ценим собствените си кадри, нито да казваме «благодаря» на добре свършената работа.

Впрочем в България винаги е било така. Цената, за съжаление, я плащаме всички. Когато вече е много късно.