1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Върви ли Либия по пътя към пазарната икономика?

За първи път Либия обяви, че ще приватизира частично държавна банка. Означава ли това, че народната джамахирия поема бавно по нов път? Швейцарският вестник Нойе цюрихер Цайтунг пубилкува наскоро анализ, в който четем:

default

«От 2003-та година насам, откакто страната успя да се отърве от санкциите на ООН и да подобри отношенията си със Запада, Кадафи промени политическия си курс, качвайки се във влака на икономическите реформи и глобализацията. В столицата Триполи се появяват все нови и нови магазини и малки хотели. На много места се продават евтини китайски стоки, но и скъпи модни артикули от Италия и Франция. От скоро в новите квартали с луксозни вили, се появяват и автомобилни къщи. Някои от собствениците на модерните магазини са живели дълго време в чужбина и са се завърнали, за да спечелят от настъпиля в страната бум. Други пък – са млади либийци, отърсили се без проблем от социалистическите идеали. Помощ в това отношение им оказва представителството на Харвард бизнес скул в страната, което си е поставило за цел да се включи в изграждането на новата управленска прослойка»,

пише вестник НЦЦ и обобщава:

«Зад всичко това стоят Кадафи и неговият син Сейф ал Ислам. Кадафи даде дори да се разбере, че намеренията му не са свързани само с верига от шикозни магазини с вносни западни стоки. Наскоро той се разгневи от това, че оживлението в търговията на дребно не е нищо друго освен продължение на нефтения бизнес. «Търговията живее от петро-доларите. Ние обаче искаме индустриализацията на страната и развитие на селското й стопанство», обяви Кадафи. Въпреки насърченията му, да основеш фирма или фабрика в Либия е доста мъчително. Задължително условие за това, е да си обвързан с режима на Кадафи. И макар че той е държавният ръководител, либийският парламент, също дърпа конците на властта. Той се състои предимно от чиновници, които печелят от социалистическата бюрократична система и естествено държат на запазаването й»,

пише вестник Нойе цюрихер цайтунг и коментира:

«Както изглежда икономическите реформи в страната зависят от битката за власт между парламента и кръговете около Кадафи. Той самият и синът му вече успяха да спечелят първата си победа. Наскоро беше взето решение за приватизацията на 19% от държавната банка Сахара с обещание за приватизацията на още 32% от нея. Тя е една от общо петте държавни банки, в които се намират 90% от либийска движима собственост. Либийските технократи предприеха по-нататъшни крачки към модернизацията на финансовия сектор. Откакто беше премахнато ембаргото, митническите облагания на вноса бяха опростени. От две години насам в Либия се използват и кредитни карти. В страната има 22 банкомата. Зависимостта от нефтения сектор обаче е значителна. 60% от брутния вътрешен продукт на страната идва от нефтената индустрия, а това е много повече отколкото в Кувейт и Саудитска Арабия. Само три процента от работната ръка в либия обаче е заета в нефтодобива. В резултат на това в страната има огромна безработица, на някои места тя достига до 35% от работоспособното население», пише вестник Нойе Цюрихер Цайтунг.