Въпрос на февруари - награди | Начало | DW | 27.03.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Въпрос на февруари - награди

През февруари нашият въпрос на месеца беше посветен на българо-руските отношения. Сега Александър Андреев ще ви представи част от отговорите и наградените писма.

default

Протест срещу посещението на Путин в България

Трудно е да се отдели най-важното от десетките интересни писма, така че нека не ни се сърдят онези слушатели, чиито отговори не попаднат сред избраните. Започваме с мнението на Милан Станков, който смята, че в българо-руските отношения няма да се върнат времената на вечната дружба. Но няма и опасност от руски неоколониализъм, пише той. Повечето от писмата апелират за разумно и балансирано отношение между двете страни. Живко Димитров вижда перспектива най-вече в такива области като туризма, енергетиката и научните технологии. Иван Йовчев говори от името на много слушатели, като припомня за

геополитическите интереси

на Руската империя през ХІХ-ти век и за ролята на Съветския Съюз в такива български събития като Септемврийското въстание от 1923, атентата в черквата „Света Неделя” и македонизирането на част от югозападната България. В края на писмото си той пише:

„Това, за което съм спокоен: приятелството между обикновените граждани на двете страни е традиционно и вън от политиката – искрено. Сигурен съм, че и в бъдеще ще бъде така.”

Нашият редовен слушател Лазо Арсовски от Велес в Македония припомня, че не всички в България смятат това приятелство за особена ценност. Георги Мерджанов също се връща към руските имперски интереси и вижда продължение на някогашната политика с други инструменти – най-вече

енергийните проекти:

„При реализирането им България ще бъде хвърлена за дълги години в прегръдките на руските олигарси. Това ще усложни нашето членство в ЕС.”

Пише той. Същата мисъл продължава и Кирил Младенов:

„Дали България ще приеме унизителната роля на троянски кон в EС и в НАТО или ще бъде техен уважаван член зависи единствено от това на кого народът-суверен ще повери съдбата си.”

И други слушатели споделят сходни мнения. Тодор Цонковски пише:

„Путин е превъплъщение на руските царе

Russland Wladimir Putin mit Sonnenbrille

Владимир Путин със слънчеви очила

и модифициран вариант на Сталин, но с промяна в подхода: вместо война, икономическа и политическа окупация.”

За политическата система в Русия Никола Обретенов смята:

„От Иван Грозни до днес Русия никога не е била демократична страна, а руският народ винаги е бил тъпкан от управниците си.”

Димитър Стойнов също коментира качествата на руския народ и заедно с други наши слушатели прави

сравнение между германските и руските войници в България

по време на Втората световна война:

Russland Moskau Jahrestag der Befreiung 2. Weltkrieg

„Още при първата среща съветските освободители така се напиха, че можеха до един да бъдат обезоръжени и пленени от селските баби.”

Стефан Дуков свързва историческата роля на Русия за България с нагласите на българските избиратели:

„Мисля, че България няма нужда от още един спасител. Стига вече евтин популизъм и супергерои. Едва ли има по-абсурдна ситуация от това да дадеш управлението в ръцете на онези, които са отговорни за сегашното положение.”

Нина Потдорова също има критики към Русия, но е на мнение, че товарът от миналото само пречи на двустранните отношения. По този въпрос Димитри Симидчиев коментира лаконично с един афоризъм:

„За малка страна с нашето геополитическо положение е рисковано да носи всичките си яйца в една кошница.”

BdT Eier mit Stempel

Румен Христов пише:

„Едва ли аз съм човекът, който ще ви каже нещо ново за отношенията между България и Русия, защото голяма част от това, което знам, съм научил от Дойче веле. От руснаците съм видял и хубаво, и лошо. Между тях има уникални личности, но като система те са далеч от истината.”

18-годишният Спасимир Пилев също вижда и добрите, лошите страни:

„Двата народа са братски, българите дават азбуката на Русия, макар че това е отричано по време на управлението на Сталин. Но тогава най-висшият народ е руският. В Русия всичко е най-най, дори руското джудже е най-голямото.”

Много положително е писмото на друг ученик – 16-годишния Александър Савов. За съжаление той доста е надхвърлил регламентирания обем, така че ето само едно изречение от него:

„Традицията е жива, защото българският народ носи в себе си благодарността на онова поколение, което доживя след 500 години да бъде свободно.”

75-годишната Кира Петрунова, рускиня, която от 48 години живее в България , ни е написала тъжно писмо за

ескалиращата русофобия

и за изпитанията, на които тя самата е подложена:

„На много неща вече не се учудвам. В България винаги е имало славянофили и западници, но предателство и издевателства и стремеж да ви пречупят, което извършват към мен хората от БСП, получили образованието си в Съветска Русия, този култивиран ултранационализъм от тях и техните семейства – това е най-страшното.”

Стефан Чакъров ни е изпратил цял пакет със свои публикации по темата, които не можем да дори да изброим. Писаха ни още Румяна Райкова, Тодор Атанасов, Руска Димова, Георги Асенов – благодарим от сърце на всички тях. Така стигнахме и до седемте наградени писма. Най-напред няколко реда от отговора на Евгени Демиров:

„Владимир Путин един изключително умен политик, макар и да не е демократ, а само се преструва на такъв. Не може да му се отрече, че пипа много, много предпазливо. Българските политици, правителството и бизнес-кръговете би било добре да имат цялостен поглед върху сложния характер на взаимоотношенията с Русия.”

Награда и за Мартин Иванов, който между другото пише:

„Мнозина казват че със сключването на договора за Южен поток България се е поставила между чука и наковалнята . В такъв момент единствената възможност да се балансира с различните лагери е воденето на прагматична и умела политика. Друг е въпросът дали България в момента разполага с политици, които да водят подобна политика. Иначе страната ни е доказвала, че когато е водила подобна политика както по времето на втората световна война, когато е успяла да си Върне Южна Добруджа и да запази живота на българските евреи, винаги е успявала да извлече дивиденти.”

Сходно е мнението и на Нешо Янакиев, когото редакционното жури също избра между наградените:

„Отношенията между Русия и България датират от векове и са противоречиви – от идилични, през престорено патетични, тотално негативни, до прагматични без идеологеми. Много е добре, че през последните години прагматизмът стана доминиращ. В Близките години могат да се очакват оживени икономически отношения, но не за сметка на

цивилизационния избор, направен от България след 10 ноември 1989.”

125. Geburtstag von Fjodor Dostojewski

Достоевски или КГБ?

Награда и за Борис Йовчев, който компетентно изброява взаимните приноси между българи и руснаци през столетната история и накрая обобщава:

„Като загърбим политиците, ние не можем без културен взаимен обмен, без тесни търговски и икономически връзки. Това е още по-важно сега, когато Русия е тръгнала по пътя на демокрацията.”

Близко по смисъл е посланието и на Иван Дичев, който също се връща към общата история, а за съвремието отбелязва:

„Крайно време е, за да имаме нормални отношения с Русия, ние самите да престанем да се делим на русофили и русофоби. С Руската федерация трябва да поддържаме и развиваме нормални отношения, както и с другите държави, които не са членки на ЕС и НАТО.”

Накрада за този наш слушател, но също и за Дончо Дончев, който е доста по-критичен:

„Станалият вече клише израз „путинизация” вярно характеризира днешната политическа ситуация в България и отношението й към Русия. Путин дойде и набързо получи всичко, което искаше, но не обеща да върне отнесените в Москва български архиви, нито да заплати дълга или поне да намали високите мита. България е разкрачена между ЕС, НАТО и Русия, а в тази поза не може да се издържи дълго.”

Така стигаме и до първата награда – най-интересния отговор за месец февруари ни е изпратил Тома Жеков, от чието писмо ще цитирам няколко изречения:

„Има за какво да се замислим. Може би трябва веднъж завинаги да се разделим с митовете на миналото и с клишета от рода “русофили-русофоби”, защото не те са пътят да определим отношението си към Русия.

Русия, но коя Русия?

Русия на Толстой, на Тургенев, на Достоевски, на Гогол, на Пастернак, на Солженицин и много други, които Европа почита. Или Русия на КГБ и олигарсите, за която би било достатъчно и само Висоцки да чуем? Не мисля, че трябва да имаме лоши отношения с Русия. Но мисля че тези отношения трябва да са в рамките на установените от ЕС правила и политики за отношения със съседни страни-нечленове на Съюза. Без сервилност. Отношения, които да са съобразени с интересите на Общността и с националните ни интереси. Отношения, които се основават на взаимно уважение и да са равноправни /сега те не са/. Може би поведението в тези отношения на нашите предшественици е било по-достойно.”

Честито на Тома Жеков и на останалите наградени! Благодарности на всички, които ни писаха за въпроса на февруари.