1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Въпросът за Кипър - “Дамоклев меч” над турските преговори с ЕС

Преговорите с Анкара за членство в ЕС би трябвало да започнат на 3 октомври. През идните години Турция ще трябва да надскочи сянката си по повод спора около Кипър, който сега беше временно отложен. На тази тема е посветен анализ в седмичното издание “Райнишер Меркур”.

default

Когато през миналите седмици представители на ЕС се опитваха да съставят декларация за отношенията между членуващият в ЕС Кипър и кандидатката за членство Турция, ставаше по-скоро въпрос за умиротворяване на духовете отколкото за истински решения. За да изпълни условията на ЕС за започване на преговори на 3 октомври, през месец юли Турция разшири митническото си споразумение, като включи в него десетте нови европейски държави, включително и Кипър. В същото време обаче вкара ограничението, че кипърски кораби и самолети и занапред нямало да имат достъп до турските пристанища и летища. Анкара не можа да потисне желанието си да заяви, че подписът и под спораземението не означавало признаването на република Кипър, защото тя не защитавала интересите на кипърските турци. Тази допълнителна декларация на Турция предизвика недоволство в дипломатическите среди на ЕС. Компромисното френско-британско предложение за нов опит за обединителни преговори на Кипър под егидата на ООН, не бяха приети от Кипър. В началото на седмицата се стигна най-после до пробив. Кипърското желание за по-конкретна формулировка получи до известна степен отговор. Сега вече се казва, че”признаването на всички страни-членки на ЕС е нужна част от присъединителния процес”. С това към Анкара се отправя сигнал, че не може да отлага решаването на въпроса до последния момент на тези преговори, които по традиция са твърде напрегнати. Освен това напредъкът на преговорите зависи и от прилагането на практика на митническото споразумение. Предвидено е например засилено да се контролира, дали Турция допуска кипърски кораби и самолети до своята територия. Преди това кипърското правителство непряко заплаши, че ще наложи вето на започването на присъединителни преговири с Турция. Кипърската заплаха обаче ще остане да виси като Дамоклев меч над присъединителните преговори на Турция. В крайна сметка, откриването и закриването на всяка една от 35-те преговорни глави изисква съгласието на всички държави-членки на ЕС. Ако Анкара действително признае Република Кипър в рамките на конституцията от 1960 г., Турската Република в Северен Кипър де факто ще престане да съществува. От международна гледна точка тя е нелегална държава, с която нито една държава на света не поддържа дипломатически отношения. В допълнителната турска декларация към митническото споразумение се изявява желанието да се признае Рипублика Кипър – само че ставало дума за Обединена Република Кипър, която да се създаде въз основа на трайно решение за поделения досега остров при европейско посредничество. Стремежите на островното население за обединяване бяха силно попарени след провала на плана на Кофи Анан през миналата пролет. За нови преговори за обединение в момента никой не говори. За Анкара обаче също така няма окончателна сигурност, че преговорите за присъединяване към ЕС действително ще започнат на 3 октомври. Европейските външни министри още не са взели решение по предложената от Европейската комисия преговорна рамка. Австрия и канцлера Шусел продължават да настояват за това, от самото начало на преговорите да бъде разробатена алтернатива на пълноправното турско членство. Макар че няколко различни държави изразиха благосклонното си отношение към подобно нещо, засега те действат само прикрито. Неясният край на изборите в Германия обаче няма да стимулира този процес. Канцлерът Шусел се надяваше, че победа на жълто-черните ще подсили неговите позиции в общността. Ангела Меркел пледира за “привилегировано патньорство” на Турция с общността. Сега остава външните министри да взмат решението си, независимо от усилията за създаване на коалиция в Германия. Това може да стане или на извънредното им заседание в понеделник или на следващата им редовна сбирка на 3 октомври – съдбоносния ден за Анкара.