1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Въпросите без отговор около казуса в Либия

Миналата седмица депутати от опозицията внесоха актуално питане до министър-председателя Сергей Станишев по делото в Либия. Те искат да чуят лично от премиера, какво се прави по случая с българските медицински сестри.

Осъдените на смърт българки гледят през решетки дори и в съдебната зала

Осъдените на смърт българки гледят през решетки дори и в съдебната зала

Гарантирана ли е сигурността на всички останали български граждани в Джамахирията? - Тези въпроси могат да се окажат с повишена трудност за българското правителство, твърди в гледната си точка Емилиян Лилов.

Това актуално питане до премиера можеше да бъде спестено, или по-скоро – можеше да ни бъде спестено неудобството да гледаме и слушаме, как от трибуната на парламента премиерът няма да има какво ново да ни каже за казуса в Либия. Страхувам се, че в резултат на цялото това упражнение най-много да лъсне истината, че всъщност българското правителство не знае отговорите на важни въпроси. А не ги знае, защото и то, както всички останали правителства преди него, не си направи труда да изработи стратегия за изход от кризата.

Всякакви стратегии, или “екшън”-планове, както е модерно напоследък да се наричат, са правени и продължават да се правят в България - екшън-план за спасяването на 3 и 4 блок на АЕЦ-Козлодуй и дори за спасяването на българския език, има екшън-план за получаването на лицензи за износ на стоки в ЕС и екшън-план за въвеждането на принципите на по-доброто регулиране, каквото и да означава това. Има даже екшън-план за спасяване на старите самолети, но не и такъв за медицинските сестри, които вече чувстват, как се затяга примката над раменете им.

Истината е, че българската държава си няма никаква представа, как трябва да действа в сложна ситуация като тази в Либия. Но по-лошото е, че официална София няма план и за всички останали около 6 хил. български граждани в Либия, отношението към които очевидно вече не може да е същото, както от времето на старите времена, когато България и Либия бяха приятелски страни, а отношенията между София и Триполи почиваха на договори за дружба и взаимопомощ.

И тук следват поредица от въпроси, на които българската държава засега няма отговори. Например: Представлява ли новата политическа доктрина на Либия в отношенията и с България заплаха за намиращите се на либийска територия български граждани? Знае ли се, колко точно са тези наши сънародници, работят ли те там, къде и какво, и къде се намират документите им за самоличност, без които те не могат да напуснат страната? На следващо място – в състояние ли е София да изтегли тези хора бързо от Либия при евентуално развитие на кризата, в което, ако беше успяло навремето правителство на ОДС, когато полк. Кадафи пишеше сценария за СПИН-скандала в Бенгази, сега щяхме да си говорим за далеч по-приятни неща. Да припомня, че няколко други европейски страни тогава надушиха, какво се готви, и бързо изтеглиха от Либия застрашените си граждани.

Това повдига друг важен въпрос – какво правят службите ни, работят ли те въобще по това направление и в състояние ли са изпреварващо да предвидят следващия ход на Триполи? Защото от зрелищни кампании като “Не сте сами” би имало смисъл само когато те не са единственото, което се прави. Първо - медиците ни бяха сами цели 7 години, и второ – ако приемем, че вече не са сами, тогава какво точно правим освен въпросната кампания с лентичките на ревера?

Сега опозицията иска приемането на алтернативен план за действие. На първо място той трябва да съдържа ясна визия за сигурността на българските граждани в Либия. Защото, ако днес е заплашен животът на петима наши сънародници, то каква е гаранцията, че утре Кадафи няма да арестува 50? Т.е. държавата трябва да каже, в състояние ли е да гарантира сигурността на своите граждани в Либия? Ако да, почива ли тази нейна увереност на реални факти, ако не – готова ли е тя да им препоръча да напуснат тази страна?

Дано правителството да знае отговорите на тези и други важни въпроси. В противен случай то рискува да повтори допуснати вече грешки, давайки нови аргументи на отсрещната страна да се чувства още по-силна в този спор, който отдавна е престанал да бъде юридически.